Д ори Бенямин Нетаняху твърди, че е експерт в областта на борбата с тероризма. За разлика от тях лидерите в новия израелски кабинет не са били свързани със силовите структури.
Олмерт е бил военен журналист и е получил официерския си чин като запасняк. Перец приключва с кратката си военна кариера като капитан в артилерията след случайно раняване.
Външният министър Ципи Ливни, дъщеря на прочут боец от нелегалното движение, е била само четири години младши офицер в Мосад, израелската разузнавателна служба. Въпреки че в кабинета има високопоставени бивши членове на службите на сигурност, те не заемат ръководни постове.
Назначението на Перец предизвика шок сред военната общност, свикнала да бъде ръководена от свой човек. Мустакатият министър стана естествена жертва на карикатуристите, които се шегуват с предстоящото му посвещаване в разузнавателните и ядрените тайни на страната.
Наистина Перец предпочиташе министерството на финансите, където можеше да моделира икономическата политика на страната. Олмерт обаче беше решил да остави финансите на човек от Кадима.
Първото изпитание за Перец ще бъдат предложените съкращения в бюджета за отбраната - съкращения, които самият той подкрепи.
Партньорството между двамата партийни лидери се базира на необходимостта, а не на взаимното възхищение. Опитвайки се да парират критиките, хората на Олмерт твърдят, че постът на министъра на отбраната не е толкова важен, тъй като премиерът има последната дума по отношение на националната сигурност.
Това обаче е вярно само отчасти. Министърът на отбраната ръководи най-голямата и богата бюрокрация на страната и е де факто ръководител на окупираните територии. Неговите решения пряко засягат всекидневния живот на палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа.
Новият екип е изправен пред огромни предизвикателства - водено от Хамас правителство, очаквана вълна от самоубийствени атентати и може би най-вече евакуирането на израелските селища от по-голямата част от Западния бряг.
Съдейки по работата на Олмерт като и.д. премиер в продължение на четири месеца, той предпочита да спечели международна подкрепа за действията на Израел, а не просто бавно да продължава да напред.
За разлика от Шарон, който не се доверяваше на никой чужденец, Олмерт се хвали с приятелствата си със световни лидери. Това може да е знак за освежаваща промяна в политиката.
Критиците отдавна предупреждват Израел да не "гледа на арабите само през мерника на пушките", т.е. да не търси решение на проблемите на страната само с военни средства.
В продължение на десетилетия израелските лидери прехвърлят начина си на мислене от военната към гражданската си кариера. Въпросът е дали различният начин на личностно развитие ще намери проява в различна политика.
Това няма да е лесно. При тежки политически обстоятелства като в Израел качествата на лидерите са поставени на изпитание при национални катастрофи. Рабин или Шарон, с миналото си на герои, можеха да успокоят обществото след смъртоносен терористичен атентат.
Липсата на военно минало може да намали възможностите на Олмерт и Перец да ръководят и така да ги направят още по-зависими от армията, ръководена от харизматичния и популярен началник на генералния щаб Дан Халуц.
