0

Една от най-дългите и стари улици в София се нарича „Дунав". Започва от сакрален хълм с два храма - „Св.София" и „Св. Александър Невски" и между абсидата на младия и стари кестени се сурва по нанадолното. На булевард Сливница се бухва в река Владайска и след 250 км по Искъра догонва истинския голям и мокър Дунав...

Където камъкът от паважа се сблъсква с една от шестте реки на София, е била старата ни фамилна къща - ударена и пречупена от бомба през Втората световна война. Въпреки това съм се родил пак на ул."Дунав" - на квартира, на две преки нагоре към хълма с камбанариите. Тих, зелен квартал, на 10 минути пеша от центъра. Със стари красиви къщи и игриви детски крясъци от 1960-те: „ Пази се! Иде кола...".

Не може да се каже, че чак толко съм мечтал да се срещна с Големия мокър Дунав, но нещата изглеждат така... На улица „Дунав" се родих, изучих се, тръгнах на работа. На истинския Дунав бях на сватбено пътешествие с кораб ( е, само от Естергом до Будапеща, но пък на палубата - градина). Сетне току-що пресякъл големия воден дух на Европа с буквичката Д. заченах детето си... Да не чуе дявола - успешно, въпреки мътилките - облаци от чернобилска радиация...

На няколко пъти пътувах по и около Дунава. Бил съм на девет, когато в Белград за пръв път се сблъсках с величието на Голямата река: мощна, широка, бавно полюшваща се от бряг в бряг... Играеща с люспите на гърбината си със слънцето горе - истински плуващ бавно змей, хранител на цивилизацията...

На единайсет пътувахме с класа на кораб от Видин до Русе. Казваше се „Георги Димитров", а след много години разбрах, че рожденото му име било „Цар Борис ІІІ". От 1940 до 44-та е превозвал пътници и пратки до новите земи в Добруджа - чак до Силистра. На единайсет, в това приключение, брах големи ядове с класната. Не ми хареса реката през стъклата на салона 1-во ниво и реших да позяпам величествено от... капитанския мостик. Като в Белград от високите стени на крепостта Калемегдан... И ето ме по аварийната стълбичка между палубите (и съвсем над водата), та чак горе! И капитанът не можа да ме спаси от ласкавите педагогически шамари...

Вече голям, на поход с лодки, съм гребал като луд 40 км към Русе. Срещата със шлепа бе отчайваща. Хем ни поздрави със сирената все едно от покрива на голям панелен блок, хем ние вдигнахме весла в отговор - същи клечки за зъби в бинокъла му, хем такава вълна ни прати, че изправи носа на каяка почти вертикално... После се чу едно: лу-у-уп-п-п-п! И ние с капитана на лодката гръб зад гръб - ни живи, ни умрели. По-скоро първото, ама бели от уплах и със здрави напъни откъм седалките...

И калта покрай Оряхово съм газил, и комари като врабчета са ме опитвали в палатката, и покрай предупредителните табелки на острова - затвор Белене тихичко съм въртял веслата... Така, да видя дали е истина какво говорят хората.

И на плаж в Корабия - Румънско съм бивал, и на Железни врата а-ха да ни приберат граничари с калашници, и на устието на притока Жиу съм плавал ръкопашно сред кравешки торти... И все едни такива шашарми с великата река! Явно цял живот ме е теглело да правя бели из краката на Големия мокър бог на Европа, ега ме забележи... Ако лъжа, гол и грозен в банята на остров Маргит да вляза! (И туй е бивало на къмпинга насред Дунава в Будапеща...)

Когато започнах да се уморявам от живота, се хванах, че понякога сънувам Дунав. Не улицата, а реката. Летя високо над водата, нагоре срещу течението. И то не над нашето крайбрежие, а над страхотните меандри нагоре от Белград, дори към Словашко и Австрийско. И не ме е страх, и ми е кеф, въпреки че си карам само на собствена тяга. Като шаман 9-то ниво над конниците от азиатската му армия... И вместо да си призная, че съм обсебен от силата на Водния континентален змей, да се покая, че опъвайки нервичките му, сигурно го чуствам като Баща - река (който ми е липсвал цял живот) и да се извиня пред съседите, че съм изпуснал духа на здравия балкански скепсис, аз взех, че се зачетох...

Древните ни предци - славяните, почитали река Дунав като единен обединяващ ги бог, приел формата на Световно дърво. Стъблото му е течението през Виена, Будапеща, Белград и Русе, корените му са в делтата на Дунав при Сулина и са се впили в Черно море, а най-младите му клони и филизи са потоците и реките в Централна Европа, та чак до изворите в планината Шварцвалд...

Трябва доста да си поплавал, да имаш сериозни познания по география и астрономия или пък да си виждал цяла Европа от височината на космически спътник или кораб (като в програмата "Google Earth", да речем), за да направиш подобна съпоставка... Древните вярвали още, че Дървото на живота е посредник между Долния - света на мъртвите, Реалния и Небесния (божествения) свят. Че именно по ствола на световното дърво пътуват душите на хората - независимо дали са на живи или не... Странно, загадъчно и красиво. Красиво като мит, какъвто е...

Ако се закълнем в мустаците на барон Мюнхаузен и яхнем прочутото му гюле над Европа, наистина ще припознаем Дунав като огромно дърво на живота. Корените, стъблото, клоните, филизите... Най- долните отляво са шестте реки - филизи през София, вързани в реката - клон Искър. Отдясно са тези откъм Карпатите в Румънско. Нагоре в короната следват сръбските реки- клони, унгарските, словашките, австрийските, немските... И цялата корона е окичена с листата - гори, ливади, ниви, езера, чрез които диша Старият континент. Огромна, добре изчислена от Твореца екосистема, която хилядолетия поддържа един от най- добрите климати в света... Да се радваш, да благодариш и да я пазиш! Така, както мравката подрежда почвата със кислорода...

Сега сме седнали в Клуба на пенсионера и се опитвам да ги кажа тия неща на съседа по чашка. То си е кръчме в новото зелено предградие, където живея. Тихо и зелено е като старата ми махала, но е далеч- далеч от центъра. Чудно защо обаче приказката нещо не върви - незнайно как и защо Клубът на пенсионера пак е на улица, наречена „Дунав".

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

"Омайна нощ", с режисьор Велко Кънев
Ексклузивно

Последната "Омайна нощ" на Велко Кънев

Преди 5 минути
Ами ако шоколадът изчезне...?
Ексклузивно

Ами ако шоколадът изчезне...?

Преди 10 часа
Изтеглят граждани на ЕС от Ухан
Ексклузивно

Изтеглят граждани на ЕС от Ухан

Преди 12 часа
Силно земетресение разтърси Гърция
Ексклузивно

Силно земетресение разтърси Гърция

Преди 13 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини