Е дна космическа знаменитост от години се изплъзва от обективите на астрофизичните папараци. Преди броени дни обаче мис Неутрино бе хваната в крачка от учени, при това европейски, с радост научаваме от Physorg.
Досега тази елементарна частица бе смятана за една от най-неуловимите и безплътни "градивни тухлички" на Космоса.
На 2 октомври обаче физиците на междуправителствената европейска организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) успели да й организират 730-километрово пътешествие под земната кора и да я заснемат точно в момента на сблъсъка й в лабораторните детектори.
Екскурзията на мис Неутрино започнала от ЦЕРН, която се намира в Швейцария, и завършила с фаталния й край в подземната лаборатория в Сан Грасо, Централна Италия.
Пътуването и разглеждането на забележителности отнело точно 2,4 милисекунди, т.е. мис Неутрино се движела със скорост близка до тази на светлината.
Неутриното е частица, за която се знае, че не притежава електрически заряд и затова се определя като "електронеутрален лептон". Тя изглежда не взаимодейства с маса, тъй като преминава през обикновената материя без особени проблеми. Всекидневно трилиони неутрина пронизват телата ни.
Известни са три типа на частицата, които физиците предпочитат да наричат аромати: електрон, мюон и тау.
През 2006 г. ЦЕРН започна да излъчва неутрина от своя ускорител на частици край Женева и започна да засича стотици удари в Сан Грасо. После учените правят крачка напред и покриват детекторите на подземната лаборатория със специални филмови плаки, наричани "тухли", всяка от които представлява сандвич от фотографски филм, поставен между оловни плочи.
Така учените успяват да измерят с голяма точност каскадите от частици, произведени след сблъсъка на неутриното в оловната "тухлена" стена на детектора.
На 2 октомври то ударило една от 60-те хиляди тухли в стената на Сан Грасо. На филма физиците с радост открили издайническа следа, оставена от измъкващ се от местопрестъплението мюон.
Експериментът е изключително важен, обясняват от ЦЕРН. "Той ще ни помогне да обясним една от най-големите тайни на Вселената, а именно - защо част от нейната маса липсва".
Известно е, че когато учените изчислиха масата на цялата видима материя във Вселената, се оказа, че тя съставлява само 10% от това, което се знае, че съществува в нея.
До неотдавна учените смятаха, че наутриното не притежава маса. Експерименти в японската лаборатория "Суперкамиоканде" обаче показаха, че притежава, макар и изключително малка, маса.
Експериментите в ЦЕРН се стремят да затвърдят япоското доказателство. Следите от тау-неутрино, оставени върху детекторите, свидетелстват, че неутриното може да променя своите "аромати".
Но то би било способно на такава промяна, само ако се допусне, че притежава маса. Ако наистина е така, това би обяснило поне отчасти къде отива липсващата маса на космоса.
След първия сблъсък на мис Неутрино в оловната стена под Сан Грасо, последвали още десетина. В момента физиците правят планове да поръчат още около 150 хил. тухли, за следващите неутринови екскурзии.
