Е кип от Археологическия институт с музей при БАН (AIMSofia.net) откри край Провадия най-ранния център в Европа за добиване на сол, датиращ от около 5400 г. пр.н.е., съобщи проф. Васил Николов, директор на АИМ-БАН.
Той обясни, че по времето на късния неолит група хора от Тракия, преминавайки Стара планина, се е заселила край солените извори на днешна Провадия (Provadia.bg).
Преселниците започват да изваряват вода от изворите в специални керамични съдове, в които се е добивала солта чрез подгряване в специални съоръжения.
След разчупването на съдовете получените солени късове са били използвани за разменна търговия в Тракия и в други области на Европа.
Досега на Балканите нямаше данни за праисторически добив на сол и този проблем се заобикаляше в научните изследвания, посочи проф. Николов.
По думите му особено важна е потвърдената научна констатация, че производството на сол на същото място е продължило и през каменно-медната епоха (петото хилядолетие пр.н.е.), както и по времето, към което се отнася предизвикалият световна сензация Варненски некропол. Той се намира само на около 20 км от центъра за добиване на сол край Провадия.
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр.н.е. Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.
През 1388 г. след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време градът е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
