Симеон Дянков е създател на проучването на Световната банка Doing Business, което от 2002 г. насам периодично изследва характеристиките на бизнес средата в повече от 170 държави от цял свят. След обявената неотдавна последна класация за 2007 г., в която България зае 46-о място, разговаряме с Дянков за това къде са успехите и в кои сектори и защо реформите в страната продължават да изостават.
- Как ще коментирате факта, че България се нареди сред 10-те държави, направили най-сериозни реформи през последната година, в класацията на Doing Business 2007, а в същото време липсата на промени в ключови сектори вече предизвиква сериозно социално напрежение в страната?
- Реформите, които активно се провеждат в България, са едностранни, преобладават в данъчната сфера. Работи се отчасти и в други сектори, като частните съдебни изпълнители например, което е наистина добра реформа, но е доста частична и до голяма степен е минала колкото да отклони вниманието от по-сериозните проблеми.
Все пак не трябва да се забравя, че и останалите нови членки на ЕС, особено Румъния и тези, които бяха приети през 2004 г., спряха почти напълно реформите си в последните 3-4 години.
Чак през тази година Естония и Чехия започват да вземат по-активни мерки. От тази гледна точка аз очаквах същото да се случи и в България веднага след като влезе в ЕС, но за щастие виждам, че реформите тук, макар по-едностранни, продължават. Затова страната зае толкова високо място в класацията тази година.
- Как ще се отрази на бизнеса и обществото въвеждането на плосък данък от догодина?
- Идеята е много добра. Много страни от региона вече се ориентират към този вид облагане на доходите на физическите лица. Положителните резултати ще дойдат от няколко посоки.
На първо място, това ще е много голямо улеснение не само за хората, но и за данъчната администрация, която ще е много по-облекчена в обема на работата и обработката на документи и процедури. Това ще се отрази много добре и на бизнеса и инвеститорите. За тях плоският данък едва ли ще е от пряка изгода, но положителният ефект ще се дължи основно на факта, че те ще могат по-лесно да сравняват различните страни и да разберат самата данъчна система тук.
- Една от целите, които стоят зад въвеждането на плосък данък в България, е да се привлекат повече инвеститори? Дали това ще е достатъчна мярка или за тях има по-важни фактори като ефективност на съдебната система, защита на собствеността и т.н.?
- Чуждестранните инвеститори определено обръщат много голямо внимание на плоския данък, въпреки че той не влияе пряко върху бизнеса и печалбите им.
Причината е, че преди да вземат инвестиционно решение, те първо сравняват страните и когато видят, че в някоя от тях има плосък данък и системата е лесна, тя веднага печели предимство пред останалите. Затова въвеждането на плосък данък е по-скоро много силна маркетингова мярка. Определено тя привлича вниманието на инвеститорите и това е доказано в много други държави, след като са го въвели.
- Какъв ефект върху бюджета прогнозирате? Може ли да се очаква увеличаване на събираемостта на приходите?
- Дали въвеждането на плосък данък ще доведе до ръст или спад в приходите на държавата зависи от това колко е делът на сивата икономика. Намаляването на данъчните ставки е голям стимул за изсветляване на някои бизнеси и именно от това идва и повишението на приходите в бюджета. Това много ясно се вижда в много от държавите в региона.
Винаги досега при всяко намаляване на данъците следва и увеличаване на приходите главно защото преди сивите икономики бяха много големи. Според мен България още е далеч от етапа, в който сивата икономика е малка и няма да се влияе от промени на данъчния фон. Дотогава според мен има още поне пет години. Затова с въвеждането на плосък данък може да се очаква изсветляване на част от все още голямата сива икономика.
- Как според вас ще се отрази на класирането на България в Doing Business 2009 въвеждането на фактори като инфраструктура и корупция?
- Според методологията гледаме първо корупцията при обществените поръчки, законите и регламентите, свързани с тях, тяхната прозрачност и яснота. В България системата не е толкова добре развита и има изоставане. Процесът трябва да стане по-открит и да се доусъвършенства, но този показател едва ли ще дръпне класирането назад.
По отношение на инфраструктурата на първо място гледаме енергетиката и как може да се разширява енергийният потенциал на страната. Тук все още не сме развили напълно методологията, но очаквам този критерий да дръпне класирането назад.
Това, което този тип изследвания дават, е идеята, че има много неща, които могат да се направят за подобряване на бизнес климата. Тук трябва да направим разликата между данъчните реформи, където има много силен напредък, и регулативните реформи, където преди имаше силен напредък, но след 2002 г. процесът на практика е спрял.
За мен това е много интересно, защото именно регулативните са много по-лесните реформи и се развиват много по-бързо в останалите страни. Много по-лесно е да се подобри системата на лицензиране и даване на различни разрешителни например, отколкото да се реформира данъчната система. Регулативните реформи не срещат някакво сериозно противопоставяне на определени групи и зависят основно от желанието и мотивацията на правителството.
- Да се върнем към забавените реформи - как те се отразяват върху средата за бизнес и върху макроикономическата стабилност?
- Някои видове реформи са добри за всеки тип предприятия. Тези, на които ние обръщаме най-голямо внимание, са най-ползотворни за средните предприятия, които печелят най-много от провеждането им.
Съдебната реформа обаче е реформа, от която малките предприятия печелят най-много. Причината е, че те влагат най-голям ресурс като дял от средствата си за един договор и ако той не е защитен адекватно, значи и бизнесът им е изложен на най-голям риск.
Реформата в съдилищата е сравнително трудна за провеждане навсякъде, особено в региона. Отчасти това се дължи на факта, че българската съдебна система на много ранен етап стана независима. Това, разбира се, е задължително и много полезно решение, но въпросът е по какъв начин и кога се получава тази независимост.
Поради факта, че тя тук се получи много рано, голяма част от реформите, които трябваше да се проведат централно от правителството, не се реализираха.
От друга страна, реформата е в ръцете на юристите, а те имат консервативното образование, че законът е такъв, какъвто е, и трябва да се спазва, а не да се мисли как той да се подобри. Никой не се пита дали законите имат смисъл и дали са ефективни. Това е голям проблем не само в България, но и в повечето държави от Централна и Източна Европа.
Румъния се отличава, тъй като тя успя да проведе доста сериозни реформи и да изгради почти наново съдебната си система. Голяма част от процесите в Румъния се извадиха от съдилищата. Сред тях е например търговската регистрация, която наистина няма място в съдилищата, имотната регистрация и дори някои спорове.
Голяма крачка напред в Румъния беше и специализирането на определени звена в рамките на съдилищата, които да се справят с определен вид спорове, което много облекчи цялата система.
Страните от бившия Съветски съюз Литва, Латвия, Естония и Грузия, също са много по-напреднали от тази гледна точка. Те разделиха съдебната си система на две едната част се занимава с корпоративните въпроси, а другата - с гражданските дела. Това много помага, защото позволява да се създаде много по-бърза процедура за решаването на бизнес споровете.
В момента, когато в България се стигне до тази реформа, веднага се удря на камък независимостта на съдебната система. Затова и тя е една от сферите, в които има най-голямо изоставане. За да се случи реформата в този сектор, е необходим силен външен натиск от страна на обществото и бизнеса.
- А реформата в образованието?
- Реформата в образованието е тясно свързана с догонването на европейските стандарти. Най-важно е образованието да се свърже с развитието на новите технологии, въвеждането им в бизнеса и активно участие в процеса на създаване на иновациите. Този тип развитие в момента напълно липсва в България.
Повишаването на качеството на образованието и оттам на производителността е само едната страна на проблема. Много по-важно е, особено в дългосрочен план, да се свърже обучението с развитието на новите технологии и да се възпита нов начин на мислене.
Лошото е, че това в момента напълно липсва в дебата за реформата в България, а по-страшното е, че дори не се и мисли как да се постигне. Големият проблем е в организацията на развитието на науката и Българската академия на науките.
Тук пак стигаме до проблема за институциите в България и как те са се променили прекалено рано. Научните работници са независими както от министерството на образованието, така и от самата образователна система.
Получава се така, че развитието на българската наука е в ръцете на застаряващи научни работници, които са изцяло отделени от системата. Ясно е, че за да има технологично развитие, иновации и активна развойна дейност, тя трябва да е в ръцете на студентите с помощта на бизнеса.
Засега това няма как да се случи в България, защото самата образователна система изолира студентите от етапа, в който да могат да се научат да мислят иновативно и да прилагат и изпробват идеите си.
Нямам обяснение защо това е така в България, при положение че много лесно може да се промени, а реформата е сред най-леките. Вероятно се дължи на липса на политическа воля.
Решението според мен е от две стъпки. На първо място, трябва да се разпродадат и приватизират сградите на БАН, които могат да донесат сериозни приходи.
С освободените средства могат да се създадат нови и модерни лаборатории с нова техника към самите университети. По такъв начин ще могат да се повишат част от заплатите и да се подобри материалната база за студентите. Най-много за пет години ще се усети и подобрение на качеството на образованието. Такъв е опитът на Естония, Грузия и до определена степен Чехия и Словакия.
Ако това се свърже с дебата за повишаването на производителността, тогава има много по-голяма вероятност да се стигне до устойчиво решение.
