О т началото на март епидемиолози и лекари от цял свят се опитват за разгадаят причината за заболяване, което за броени дни засегна няколко хиляди души в Бенгалия, Индия.
Неизвестен и все още неидентифициран вирус вече зарази над 3000 души, като не се спря дори пред изолирани места като местния затвор, разказва в новия си брой германското списание "Шпигел".
Анализът на около 1000 кръвни проби не хвърли почти никаква светлина върху загадъчната болест. Това, в което експертите са сигурни, е, че тя няма нищо общо с птичия грип, но какъв точно е причинителят й остава неясно и до днес. По думите на учените става дума за
загадъчна вирусна атака, предаваща се по въздушен път.
Подобни инфекциозни взривове, при които се появяват нови причинители на заболявания, не са новост за науката. Всяка година техният брой се увеличава. Известна е и закономерността, че в повечето случаи вирусите или бактериите поразяват първо животни, а след съответни мутации се прехвърлят и върху хората.
Учените относително рядко и най-често след години проучване стигат до малка част от механизма на тези заболявания и натрупват някакви знания за причинителите.
Тропическите зони на Азия и Африка са най-честото място, където се появяват новите вируси и бактерии.
Според учените това в значителна степен се дължи на недостига на медикаменти и недостатъчната медицинска профилактика в тези райони.
Там има практически неизчерпаем и изцяло неизследван резервоар на вируси и бактерии, които никой не е изучавал под микроскопа си, казва Кристиан Гриот, ръководител на германския Институт за вирусни заболявания и имунопрофилактика.
"Високата скорост на мутации води не просто до бързо пригаждане на причинителите към атакуване на нови животински видове, но и до възникване на съвсем нови вируси и бактерии."
Науката отделя повече внимание на новопоявяващите се вируси, но се наблюдават и бактерии, способни да предизвикат епидемии. Ежегодно над 1 млн. деца умират от пневмококови инфекции, тъй като
новото поколение Streptococcus pneumoniae е устойчиво към повечето съществуващи медикаменти.
Новите причинители на заболявания като че ли удържат победа на почти всички фронтове, коментира Руди Балиг, ръководител на Обществото за биотехнологични изследвания, пред немското издание.
"Нашето здравеопазване очевидно е недостатъчно подготвено, много рядко на пазара се появяват нови медикаменти, които дават адекватен отговор на новопоявилите се заболявания. В последните години броят на тези лекарства дори намалява и обяснението е просто - създаването, особено на противовирусни препарати и ваксини, трае дълго и струва скъпо."
