Разработване на електронни здравни карти, предоставяне на здравни услуги онлайн и изграждане на информационни мрежи в областта на здравеопазването са основните цели на Националната стратегия за внедряване на електронно здравеопазване, която одобри Министерският съвет. Документът е със седемгодишен срок на действие и обхваща периода 2007 ? 2013 г.
Стратегията ще създаде обща рамка за разработването на електронни приложения и създаването на мрежи в системата, посочи заместник-министърът на здравеопазването Валери Цеков. С въвеждането й се очаква значително да се подобри качеството на оказваните здравни услуги, а наличният финансов ресурс да се използва по-ефективно.
Електронните досиета и електронните здравни карти, каквито ще има всеки български гражданин, са част от интегрираната информационна система. Гражданинът, нуждаещ се от здравна помощ, ще представя електронна карта, чрез която става възможен достъпът до необходимите здравни услуги, като например преглед, изследвания, издаване на направления, предписване на лечение, болничен престой и лечение, ползване на спешна медицинска помощ и др. За въвеждането на е-здравни карти от януари 2007 г. ще започне пилотен проект за около 1000 пациента при 3-ма общопрактикуващи лекари и 5 аптеки, обясни заместник-министър Цеков. След анализ на резултатите ще се реши дали е-здравната карта да бъде въведена на национално ниво през 2008 г. или през 2009 г. Самият проект се предвижда да тръгне през 2010 г.
Информацията за извършените услуги ще се отразява в интегрираната електронна система на здравеопазването от здравните специалисти. На тази база ще се формират отчетите им към различните институции и след необходимите проверки извършените дейности ще се заплащат. Чрез отчетите, които съдържат медицински и финансова информация, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса получават в реално време необходимата информация, което позволява по-ефективно управление на системата на здравеопазването. Интегрираната система ще бъде оперативно съвместима и със системите на другите ведомства, свързани с електронното правителство ? НАП, МВР, МФ, МС, ГРАО и др. Тя ще дава възможност да се осъществява пълноценна комуникация и с международни институции в сферата на здравеопазването.
Конкретните мерки за въвеждане на електронното здравеопазване включват внедряване на електронни здравни карти; внедряване на софтуерни приложения за комплексно обработване на информацията в реално време, в т. ч.: електронни направления, електронни рецепти, лабораторни данни, образни изследвания и др. Ще бъдат изградени комплексни и интегрирани помежду си болнични информационни системи, електронно-медицинско пациентско досие. Ще се разшири публичният достъп до здравна информация, до информация за лицето от оторизирани потребители за осигуряване на сведения и подпомагане при вземането на решения с оглед подобряване качеството, безопасността и ефективността на грижата за пациента. Предвижда се изграждане на необходимата инфраструктура за нормално функциониране на системата на здравеопазването ? мрежи, свързващи устройства, както и на подходяща база за развиване на телемедицински проекти.
Финансирането на изпълнението на Националната стратегия ще се извършва на програмен и проектно ориентиран принцип, като средства ще се отделят от държавния бюджет, от европейски фондове, публично-частни партньорства и др. национални и международни финансови източници. Към министъра на здравеопазването се създава Съвет за координация за изпълнение на Стратегията. Той ще разработи и предложи на правителството план за действие по Стратегията и ще следи за неговото изпълнение.
Източник: IDG.BG
Последвайте ни
