Легендарният живописец Генко Генков почина на 83-годишна възраст след кръвоизлив.
Кончината му съвпадна с националния празник 3 март, а две седмици по-рано бе открита негова самостоятелна изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да се види до 19 март.
Там художникът е подредил последните си картини - около 70 портрета и пейзажа, рисувани с акварел и масло. Произведенията са създадени след 2002 г. и това е най-добрият етап в разнообразното творчество на Генко, твърди в. "Труд".
Според уредниците в градската галерия тези картини го показват в най-добрата му светлина - нарисувани са с размах и въображение.
Генко е сред най-самобитните наши художници. Роден е през 1923 г. в село Чоба, близо до Карлово. Израства в Бургас, където учи гимназия.
През 1948 г. завършва Националната художествена академия при Дечко Узунов, откъдето е изключен заради конфликт с ментора си.
Изпращан е в Белене за "приказки срещу властта", после е интерниран в с. Мурино. Бил е на лечение в психиатрия, разказва още за него в. "Стандарт" (Вж. Зографът не крие, че диша само като рисува, 30 май 2003 г.).
Първата му самостоятелна изява е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана негова ретроспективна експозиция по случай 50-годишнината
му.
Живописта му е повлияна от експресионизма, постимпресионизма и фовизма. Създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк - ясно обособени обеми, ярък колорит и релефни повърхности.
В ранните години на творчеството си проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни, но с течение на времето се появяват синтезираните цветни петна и характерните силни, топли цветове.
Дърво, къща, планина или пътека сред природата служат за композиционен център на картините му. Предпочита да рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.
Той не спира и да експериментира с живописната повърхност - обработва платна с пясък, третира маслени бои като акварел или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура.
За последен път показа солова изложба през 1993 г. Заради храбрите му изказвания срещу конюнктурните ни художници той бе наречен "луд гений".
Съдбата и творчеството му са тема на два документални филма - "В ателието" (1984 г.) на реж. Невена Тошева и "Генко" (1994 г.) на Боряна Пунчева.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!