Д о 2018 г. ще има голямо земетресение, което по разрушителност ще бъде съпоставимо със стихията, помела Индонезия през 2004 г.
Това твърдят руски учени, разработили модел, описващ процеса на зараждане на земетресенията, който в същото време статистически обработва данните от сеизмологичните наблюдения.
Работата на изследователите беше представена на международна конференция във Виена от Владимир Кособоков, доктор на физико-математическите науки в московския Международен институт за прогнози на земетресенията и математическа геофизика към Руската академия на науките (РАН).
По думите на Кособоков епицентърът на предстоящото земетресение може да се намира в един от петте най-вероятни региона - в западната част на границата между САЩ и Канада, в Чили, в Кашмир, на остров Суматра и в Индийския океан около Андаманските острови.
Създаденият от руските учени алгоритъм M8S работи за средносрочно прогнозиране на земетресения (за период от няколко години).
Той е основан на ретроспективен анализ на динамиката на сеизмичната активност, предшествала силни трусове.
Първото потвърждение на алгоритъма М8 - предшественик на M8S, което показва 20-кратно повишаване на вероятността от земетресение, е силният трус край Южна Суматра на 26 декември 2004 г.
Това земетресение с магнитуд 9 - 9.3 по скалата на Рихтер - второто по сила за последните 100 години, предизвика 30-метрова вълна цунами в Индийския океан. Нейни жертви станаха 280 000 души, а над 3 млн. останаха без покрив над главата си.
Руските учени са установили, че големите земетресения имат ясна цикличност, като силата им се увеличава към края на цикъла.
Например през ХХ в. има четири силни земетресения, които се случват в кратък период от време - Камчатското земетресение пред 1952 г. с магнитуд 9 по Рихтер, това на островите Андреанова (Аляска) от 1957 г. и (9.1 по Рихтер), в Чили през 1960 (9.5 по Рихтер) и в пролива Принц Уилям на Аляска през 1964 г. (магнитуд 9.2 по Рихтер).
Според сеизмолозите обаче такова групиране е малко вероятно за независими едно от друго събития.
