П о информация от съветския КГБ с убийството на българския писател Георги Марков в Лондон са били ангажирани българските държавни служби в сътрудничество с КГБ.
Трима генерали от КГБ, независимо един от друг, потвърдиха тази версия, заяви днес в интервю за Би Ти Ви президентът Желю Желев.
Първият демоктратично избран президент, който беше и първият председател на СДС, съобщи, че преди години Димитър Иванов от Шесто управление на Държавна сигурност го е уверил, че досиетата не са унищожени.
Желев обаче не можа да каже къде е изчезнало досието на агент Бончо (Петър Берон), което той бил чел в продължение на три часа в своя кабинет и е бил потресен. Желев твърди, че го е върнал на вътрешния министър.
По същото време в разговор в сутрешниото предаване на БНТ бившият шеф на Националната разузнавателна служба (1997-2003) Димо Гяуров каза, че и в момента начело на български дипломатически представителства по света има "хора с агентурно минало".
Гяуров, който до преди месец беше български посланик в Унгария, настоя в приемания сега Закон за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия да има текст, който не позволява такива хора да стават посланици и генерални консули в бъдеще, тъй като това силно би компрометирало България.
Гяуров категорично отхвърли версията за "самоубийство по лични причини" на бившия шеф на архива на НРС Божидар Дойчев. Той каза, че е познавал отлично покойния като великолепен професионалист и като уравновесен и позитивен човек и определи като абсолютно необсновани твърденията за някакви "лични причини". Още повече, че авторите на тази версия не привеждат никакви факти в подкрепа на твърденията си, заяви Гяуров.
Днес народните представители отложиха за следващата седмица окончателното гласуване на този закон.
Предложението за отлагане бе направено от БСП, тъй като работната група, която трябваше да редактира отхвърлен вчера текст, не е постигнала споразумение.
Проектът на левицата за този текст гласи да не се оповестяват данни за дадени лица, когато това би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
"Работната група по закона е взела решение да прокара тази поправка под натиска на левицата късно снощи", твърди Атанас Атанасов от ДСБ. Според него с тази поправка отново ще бъдат скрити офицерите от специалните служби, заемащи ръководни длъжности в днешните служби.
От дясната опозиция твърдят, че и днес някогашната Държавна сигурност диктува какви решения да се взимат. И определиха поправката като
"морален провал за мнозинството, по-голям от гафа "Ванко 1".
Управляващите обясняват поисканото изменение със "защита на националната сигурност". Председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков, заяви, че опозицията иска да консумира политически закона за досиетата, защото не се е справила с проблема с тях, когато е била на власт.
"Това са хора, които са работили за друга система, имали са други задачи и са опазвали националната сигурност от друга гледна точка и към този момент нямат никакво отношение към националната сигурност на страната. Те могат да докарат само вреди. Затова трябва да се знае кои са тези хора", каза пред журналисти в парламента председателят на ДСБ Иван Костов.
Той заяви, че бившето Първо главно управление на Държавна сигурност е
кръгът около президента Първанов.
"Това са хората, които осигуряват, така да се каже, "интелектът" на управлението и президенстването на Първанов. Те в момента крият себе си. Това са хората, които трябваше да участват в провалилия се обществен съвет към МВР ", каза Иван Костов.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и депутат от НДСВ Николай Свинаров каза, че са били получени ясни политически указания от тримата лидери на управляващата коалиция законопроектът за досиетата да отговаря на две условия. Първото: пълно откриване на всички досиета; Второто: да не се накърнява националната сигурност.
Надявам се темата за националната сигурност да не дава никакви вратички и продължавам да отстоявам придържането към текста на проекта в чл. 32, който ние сме приели. Там е казано, че не могат да се обявяват документите, които касаят националната сигурност, също така и животът на български граждани", каза Свинаров.
Според него в работната група за доизсняване на текстове консултациите продължават и в началото на следващата седмица този текст и останалите разпоредби ще бъдат приети.
Свинаров обясни, че "няма спорове, но се застъпват позиции". Разделяне имало не само в левицата, но и в останалите парламентарни групи и то трябва да се преодолее, за да се приеме по-добрият текст.
За обвиненията на опозицията, че натискът за промяна на този текст идва от кръга на президента Първанов, депутатът каза, че не знае позицията на президента.
