А мерикански преподавател захвърля тебешира, напуска катедрата и буквално скача в огъня в отчаян опит да насочи вниманието на студентите си към въпросите на термодинамиката, разказва "Лайв сайънс". Тази жертва носи на Дейвид Уили от питсбъргския университет в Джонстаун тазгодишната награда на президента на САЩ за успехи в преподаването.
Нищо не привлича вниманието на студентите ми така, както вероятността да се убия, обяснява той радикалните си методи.
Единственото, което го спасява от нестинарските сеанси, е използването на знанията за изолационните свойства на дървото и уменията за бързо пристъпване.
Без да споменават нищо за туристическите атракции по нашето Черноморие, от научното списание припомнят, че ходенето по жарава съществува от хиляди години, а със сигурност е документирано като практика през 1200 пр.н.е.
От Гърция до Китай нестинарството е било познато като ритуал
за изцеляване, за посвещаване в различни тайнства и за изпитване на вярата. Днес в САЩ било разпространено сред бизнес средите като модерно средство за сработване на екипа, както и сред практикуващите т.нар. алтернативна медицина.
Оказва се, че тайната на нестинарите е разгадана от науката още през 30-те години на миналия век. Тогава Съветът за физически изследвания към Лондонския университет обявява, че магията се крие не в нивото на религиозната вяра или в свръхестествени сили, а в нещо просто и все още широко разпространено - в дървото.
Обикновено нестинарите ходели през огъня по пътеки, направени от дървесина, които изгарят в тлеещата жарава. Въглените обикновено достигат температури над 500 градуса по Целзий, като Уили твърди, че е ходел и по нагорещени до почти 1000 градуса.
До краката на нестинарите достига нищожна част от тази температура,
тъй като горящото дърво никога не се нагрява толкова много и остава все така лош топлопроводник, твърдят обаче физиците.
Слой от пепел върху тлеещите въглени допълнително действал като добър изолатор. Едва ли ще се намери обаче професионалист, който да е готов да мине през жарава, постлана върху обикновен метал.
Другият, по-известен трик, е свързан с ходенето. То трябва да става със сухи нозе, бързо и с високо повдигане на нестъпилия в жаравата крак, за да се поохлажда.
Дебелият слой мъртва кожа на стъпалата също е добро средство срещу образуването на болезнени мехури от изгаряне, споделя физикът нестинар.
Все пак не бързайте да скачате в огъня, съветва той. Необходимо било първо да се изкара кратък курс на обучение при опитен човек от бранша, който да ви помогне да усвоите техниката на ходене и да преодолеете психическата бариера на първата стъпка.
