Дъното се отдалечава, брегът - също. Сега възриемаш водата
с цялото си тяло. Тя е все така нежна, но прегръдката и те плаши. Напомня ти,
че си безсилен, ако не се съобразяваш с желанието и да възстановиш
първенството, което и принадлежи -- от нея е започнал животът!
Затваряш очи и виждаш друг свят, нейният, ласкав за
корените и жесток към човека и неговата разрушителна дейност. Напомня ти, че си
зависим от нея. Но и те подкрепя в желанието ти да разкриеш преклонението си
пред мощта и. Сега си нейн почитател. Усещаш ласкавите и устни, които превръщат
кожата ти в сензор, възприемащ любовта и към човека. Не водата еликсир, а
водата- събитие, водата - космос, водата - живот!
Трябва да продължиш. Усещането за повик те кара да мислиш,
че вече си част от тази река, от нейните брегове - от едната страна висок,
стръмен, сякаш подрепящ небето, от другата - нисък, но разлят като далечен
изгрев, все по-дълбок и все по-колоритен.
В един миг разбираш, че многообразието в ландшафта
подчертава еднаквоста - реката е отличителният белег, нейното присъствие
освобождава мисълта и разкрива ритъма на бързеите, игривите вълни, дописващи
историята на каменните гърбове, на многобройните завои, на тъмните въртопи във
вировете, в които се отразяват светлините на селищата, потърсили спокойствието
на бавното и сякаш проточено движение - от изворите на притоците до разлива в самият
и край преди да се гмурне в морето, чиито тъмен цвят искри чрез отраженията на
звездите и съхранените спомени, натрупани по пътя и към огледалата на
хилядолетната делта.
Не можеш да обичаш живота, ако не разбираш смисъла на
бавното, величествено дижение на реката. Духът и олицетворява вълнението от
това движение - дух на съзидание и дух на пророчество. Нейното влияние ще се
засилва, хората имат нужда от нея, растенията и животните, небето, което се
оглежда във водите и, все така наситено сини и отзивчиви по пътя и към
утоляване на жаждата, еднаква за всички.
Ако обичаш живота, не можеш да не обичаш и тази прекрасна
река, която с многобройните си притоци съединява десет различни страни и десет
различни народи. Ако обаче решиш, че тя няма нужда от теб, значи допускаш
най-голямата грешка в живота си. Реката те приема като най-добрият си приятел.
И прави единственото, което може да стори за теб, човече -- осигурява ти правото
да се възползваш от нея, да събудиш уважението на хората към нея, да я съхраниш
не само като природно богатство, но и като извор на живота вътре и вън от нея!
Дунав. Богат на живот и на усещания. Трябва да застанеш на
високия български бряг, да надникнеш в дълбините но реката или да се взреш в
отраженията на огледалните и вирове, за да възприемеш цялата широта на
истинските и възможности като дом на безброй водни животни и растения по
бреговете, чието многообразие впечатлява. Но не това е важното. Искреното
чувство за преклонение идва от зеленината, която на много места дава цвета и на
сякаш застиналите в безмълвен покои води. Дунав е зелен не само защото
зеленината е в изобилие, а и поради още една причина - ние искаме да е такъв,
прочистващо зелен, богат на светлина и покой.
Да събудиш духът на реката? Всъщност трябва да направиш
само едно - да затвориш очи и да си представиш спокойното течение в широките и
части и да усетиш бързеите и - в тесните, да я възприемеш като дом на живота и
зеленината, за да се свържеш с нея завинаги.
Зеленият Дунав има още един образ, не само този, който
познаваме от описанията. Това е образът в собствените ни представи, обогатяващ
и прочистващ. Това е реката на милиони хора, които също като нас искат тя да е
чиста и зелена. Тя е общото между нас, хората, които живеят по бреговете и.
Това е нашият Дунав! Да го съхраним не само в сърцата си, но и в най-простия
смисъл - да възстановим неговото естествено състояние чрез любовта си и чрез
практически действия, резултатът от които да запишем със златни букви - ТОВА Е
НАШИЯТ ЗЕЛЕН ДУНАВ!
