17 ноември е Международен ден срещу тютюнопушенето

Р азгледани заедно тютюневите изделия и бедността създават порочен кръг, твърди в изследване Световната здравна организация. В повечето страни има тенденция тютюневите изделия да са по-разпространени сред бедните. Бедните семейства дават по-голямата част от доходите си за тютюневи изделия. Социално слабите групи са предразположени към по-висок риск от ракови, сърдечни или други заболявания, свързани с употребата на тютюн. Трябва да дадат голяма част от доходите си за лечение, което също допринася за тяхното обедняване - така порочният кръг се затваря. И въпреки че тютюневата индустрия предлага работа на хиляди хора мнозинството от тях печелят малко, докато големите тютюневи компании жънат успехи.

Погледнато в глобален мащаб общата тенденция е, че

бедните пушат повече.

В страните в преход 84% от хората са пушачи. В много страни с различни нива на развитие и доходи на населението отново се наблюдава , че именно бедните слоеве са основните консуматори на цигари и именно те са най - засегнати в икономическо и здравословно отношение.

Изследване в Индия е показало, че необразованите пушат най-много. Проучване във Великобритания показва, че само 10% от жените и 12% от мъжете от високите слоеве на обществото пушат, докато 35% от жените и 40% от мъжете от ниските социални слоеве са пушачи.

Бедните, кото пушат, полагат неимоверни усилия, за да спестяват за цигари. Зависимостта от никотина ги кара да изразходват парите си за цигари, вместо да ги дават за жизненоважни нужди. В случаите на крайна бедност се стига до абсурдното положение на недохранване, тъй като голяма част от доходите отиват за цигари.

Най-бедните домакинства в Бангладеш изразходват десет пъти повече средства за цигари, отколкото за обучение. Към днешна дата на национално ниво над 10.5 милиона от недохраненото население би могло да има един добър хранителен режим, ако даваше парите си за храна вместо за цигари.

Някои улични деца и други бездомни хора в Индия дават повече пари за цигари вместо за храна или образование.

Във Виетнам пушачите дават 3.6 пъти повече за цигари отколкото за образование, 2.5 пъти повече за цигари отколкото за дрехи, и 1.9 пъти повече за цигари отколкото за здравни грижи.

В Египет в домакинствата с по - ниски доходи над 10% от разходите отиват за цигари или други тютюневи изделия. В Мароко парите похарчени за цигари са колкото парите, платени за образование.

Бедното селско население в Китай изразходва 11% от общите си доходи за цигари.

Отглеждането на тютюн е изключително трудоемка работа и изисква въвеждане на скъпи производствени разходи, особено изкуствени торове и пестициди. Представителите на тютюневата индустрия се хвалят с положителните икономически облаги, които носи отглеждането на тютюн, но винаги забравят да споменат, че значителна част от облагата отива в големите компании, докато много фермери, които се занимават с отглеждане на тютюн обедняват и изпадат в дългове.

Отглеждането на тютюн носи и професионален риск заради вредното влияние на пестицидите и никотиновата отрова.

Децата и възрастните , които работят с тютюн често страдат от зелената тютюнева болест (GTS) , която се причинява от контакта на кожата с никотина от тютюневите листа. Общите симптоми включват гадене, повръщане, отпадналост, главоболие, виене на свят и също може да доведе и до коремни спазми и затруднение в дишането, както и нестабилност в кръвното налягане и сърдечния ритъм.

Според едно изследване в Бразилия отглеждането на тютюнът изисква 3000 часа труд на хектар през годината, докато бобът, например, само 298 часа, а царевицата - 265.

На един средно голям производител на тютюн в Бразилия би му отнело около шест години, за да спечели това, което директор на едни от най-големите тютюнопроизводителни компании печели на ден или 2140 години, за да достигне неговата годишна заплата.

Друго изследване в Бразилия показва, че непрекъснато нарастват депресиите и самоубийствата сред тютюнопроизводителите, което се дължи на вредното влияние на органофосфатните пестициди.