На всички ни е известно,че без природа човек не може да оцелее но истинският проблем (поне за хората) е че природата,както историята ни учи може да оцелее без човек.Това е проблем,който сами сме си създали и който ако не разрешим ще доведе до края на съществуването ни ако не изцяло,то поне във вида в който го познаваме.
Живеем в свят на свръхпотребление,където 1/5 от човечеството има и потребява много над необходимото,а останалата част няма достъп дори до прясна вода и елементарни условия за живот.Непрекъснато се говори,че трябва да се осъзнаем и да преоценим начина си на живот,да се съобразяваме не само със своите нужди,но да мислим и за идните поколения - ефекта от тези 'приказки' не изглежда особено голям!Да,създават се хибридни автомобили,соларните панели навлизат все повече,търсят се алтернативни източници на енергия постоянно като стремежът е да се открие заместител на петрола преди да е свършил самият той като ресурс - нещо което се смята,че ще настъпи до 30 - 50 години.Прекалено късно осъзнахме,че не може да живеем над това което имаме.Теглят се кредити с мисълта,че един ден ще ги погасим,караме огромни джипове и пикапи с мисълта,че петрола няма да свърши,а реалноста е съвсем друга - кредитите връщаме като теглим други,а петрола макар и според проучвания да се възстановява той никога не би могъл да се възстанови достатъчно при такъв темп на потребление. Не мога да не спомена и още едно за мен безумно нещо - етанолът и приложението му като гориво.Как така ще правим гориво от царевица,след като стотици милони хора страдат от системен глад и недохранване?!Влагат се милиарди долари във военното дело вместо с тези пари да се търси начин за справяне с проблемите,които стоят пред нас а те не са един или два...
Започнахме да се мислим и държим като Бог - създаваме растения и животни с неестествена големина,играем си с материя която колкото и да се твърди,че не е така -- ние не познаваме добре. Не знаем какви са бъдещите последици от масовото навлизане на генно-модифицираните храни и организми,а някои вече сме видели -- като изчезването на пчелите в няколко щата на Америка в който ГМО е навлязло с пълна сила.Почвата ни е станала безплодна,ако не я наторим със десетки химикали и след това да засеем отново семена,чиито продукт е генно-модифициран и респективно води дори до рак.Защо се допускат тогава подобни експерименти и бъдещи зависимости от химикали? Отговорът е прост -- интереси!Корпоративни,лобистки,личностни...Очевадно в който е власта да забрани тези продукти не мисли за поколенията след него,а единствено за личната си облага и за това да е богат на момента .Замисляйки се,въобще причината за повечето екологични проблеми е тесногръдото мислене на човечеството като цяло,ако не бяхме разхищавали толкова много ресурси нямаше да имаме и толкова много замърсяване,глад и болести понеже въздуха,почвата и водата ни са отровени от препарати,изгорели газове,разливи на петрол и т.нар. 'промишлени реки' (замърсена вода идваща от големи комбинати и други преработващи предприятия).
Късно се сетихме и за рециклирането,свикнахме всичко да е за еднократна употреба - торбички,прибори,чашки,чинии,бъркалки какво ли не-даже и бельо.Това е недопустимо!Това е престъпление за което вече започнахме да плащаме иснпирирано до голяма степен и от вродения ни мързел - за какво да мием чашите и пособията си след като можем просто да ги хвърлим на боклука...
Екологичния проблем се явява като "Титаник" за цивилизацията ни и както във фатално известния кораб има няколко типа 'пътници': Първият тип казва "Неее,това е Титаник,няма шанс да потъне";вторият тип просто се побърква и потъва във страх,без дори да опита да спаси себе си или някой друг,едва третия тип (сравнително ряко срещан),казва "Добре,разбираме проблема дайте да направим нещо за да се спасим".Обаче на Земята нещата стоят друго яче и затова е толкова сложно - не може да изчистим въздуха само в една област,нито водата само в една част на океана!Затова ни трябва разбиране и съгласие от страна на всички правителства, организации, хора - трябва ни единно мислене за справяне с този проблем иначе ще последваме съдбата на "непотопяемия Тианик".
Още от сега трябва да се поощрява рециклирането,хибридните автомобили да са на преференциални цени ако трябва и освободени от данъци,да се стимулира употребата на обществен транспорт,а не всеки да се качи на автомобил и замърсяването да стане неудържимо; трябва да се стимулира и субсидира от държавата свободното от ГМО растениевъдство и животновъдство,да се агетират хората към по природосъобразен и с мисъл за Земята начин на живот.
В заключене бих искал да спомена за речта на едно 12 годишно момиче, Севърн Сузуки, пред ООН в далечната вече 1992-ра година в която тя говори именно за екологичните и глоблани проблеми като глада, липсата на адекватно медицинско лечение в много части на света и други, след която реч имаше даже и разплакани дипломати. Гледайки от днешна гледаната точка обаче, проблемите за които тя говори не са претърпяли кой знае каква промяна,което говори,че за да се променим трябва да се опарим - точно като малките деца. Дано обаче не се опарим до толкова, че да няма връщане назад...
