Георги Русев създаде колоритни образи в много филми легенди на българското кино: "Селянинът с колелото", "Матриархат" на Людмил Кирков, "Преброяване на дивите зайци" на Едуард Захариев, "Дами канят", "Вчера", "Опасен чар" на Иван Андонов. И още десетки други. Изиграл е запомнящи се роли в Младежкия и най-вече в Пернишкия театър. Великолепен трагик в театъра, той е и прекрасен комедиен актьор в киното.
Като носител на всички възможни актьорски награди в България, как възприемате "Аскеер" за цялостно творчество?
- Това е последната професионална награда, която не съм получавал. Благодаря им.
С Пернишкия театър какво става? Възстанови ли се от пожара?
- За да се възстанови, трябват милиони. В града няма друг театър. Впрочем това е първият построен в България културен дом. Открит е през 1956 г. Създаването на Пернишкия театър е уникален случай. Той е бил основан през 1919 г., когато Перник не е бил признат още за град. Такова нещо няма в световната история - професионален театър в едно село! Чак десет години по-късно Перник става град. Първоначално театърът е бил изграден от плетени пръчки, а отвън измазан с кал. Това е след края на Първата световна война, когато кризата е била повсеместна и по всички показатели - морална, материална и политическа. Тези, които са открили театъра, са мислили много напред. И нещо уникално - през 1922 г. в него гостува Московският художествен академичен театър, ръководен от известния Станиславски, с "Вуйчо Ваньо" на Чехов. Актьорите са играли в сграда, приличаща на плевня. В трупата бил и Масалитинов, който по-късно става директор на Народния.
Какво е отношението към театъра днес според вас?
- Специално в София публиката се връща в салоните. Посещаемост има, когато представлението е интересно и добре се рекламира. Това е в столицата, но когато дойдат хора от провинцията и погледнат цените, най-често си отиват. Имайте предвид, че преди петнадесет години билетите бяха около лев.
С кои постиженията като актьор се гордеете най-много?
- Мога да спомена някои роли. Много от тях бяха наградени. Една от първите бе Езоп в едноименната постановка на Леон Даниел. Беше още през 1959 г. в Пловдивския театър. Друга роля, останала в съзнанието ми от тези години, бе пиесата "Чучулигата" на френския автор Жан Ануи. Тя бе за Жана д'Арк, аз играех крал Шарл. Тогава бях съвсем млад, а ролята беше доста сложна и необикновена. След това в Младежкия театър, получила висока оценка, но и много важна за мен беше ролята на Мирелай Тефик бей в пиесата "Левски" (автор Васил Мирчовски и режисьор Герда Луканова). Той е водил следствието. Имаше сцени в пиесата, които изумяваха публиката, тъй като навремето такъв герой почти не можеше да се представи. Турчинът започва да уважава Левски и дори му казва: "Изпращахме турци да те следят, те се връщаха и казваха: "Този човек ние не може да го предадем, изпращахме българи и теб те предаваха." Това за времето беше силно шокиращо.
В Перник ролите бяха десетки. В "Рейс" играех Разумния. За тази пиеса представител на американската актьорска гилдия беше казал: "Ако поканя някоя постановка на Бродуей, това ще бъде "Рейс" на Пернишкия театър." В "Марвашки песнивец" всички роли бяха наградени. И не само тези, а всички, които съм играл, са ми на сърцето. Щом човек е положил труд, значи ги обича.
Познават ли днешните млади по-възрастното поколение артисти?
- Младите зрители се интересуват от младите актьори. Присъщо е на възрастта им. Но зная, че вече отново се възвръща интересът към филмите, правени преди 10 ноември. Благодарение на честите излъчвания по Българска телевизия нашето поколение даже е по-популярно от онова време. Много хора чак сега разбраха, че сме имали хубаво кино.
Благодарение на сценариста Георги Мишев ли вашите герои станаха толкова популярни?
- Голямата част от неговите обикновени персонажи ги играя във филмите на Людмил Кирков, Едуард Захариев, Иван Андонов и други. Георги Мишев се наложи като неореалист в нашето кино - "Селянинът с колелото", "Преброяването на дивите зайци", "Момчето си отива", "Не си отивай", "Матриархат", "Дами канят". Разбрахме се, че можем да бъдем полезни един за друг. В киното влязох твърде късно. Колкото и странно да е - чак на 38 години! За това си имам своето обяснение.
В по-ранен етап българското кино се занимаваше с проблеми, в които аз не можех да участвам, защото не бяха мои. Тогава герой беше човекът труженик, висок, добродетелен, положителен герой. А моето излъчване е такова, че ще кажат веднага - този е малко по-сложен.
Така че, влязох в киното заедно с автора Георги Мишев. От неговите филми, а той има немалко филмови сценарии - 17-18, не съм играл само в два.
Съвременният човек като че ли отсъства от българското кино?
- Имаше една фраза навремето. Човек може да се облегне на нещо, само когато му се оказва съпротива. Сега никой не ти се съпротивлява. Навремето от екрана се казваха доста социални истини по завоалиран начин. Имаше и такива театрални постановки. Изричаха се смели думи. Някои ходеха на кино само за да ги чуят и видят. А сега не се интересуват от проблемите на хората. Това е някаква детска болест, както се казва. Голяма част от българските филми нямат нищо общо с нашия живот. Като ги гледаш, ще кажеш: "Това са чужди филми". Българинът иска да види своя живот, а не ерзац
