В селото на родителите ми има една чешма, тя винаги е била мястото, където се събираха и стари и млади,на раздумка, докато наливаха в шишета,туби,огромни съдове- вода.
Селото е разделено на т.нар горна и долна махала, но предимството беше на горната, защото чешмата се намираше там, и просто им трябваше по-малко време за да стигнат до нея.
Спомням си как сутрин идваха хората и оставаха за кратко време там, защото бързаха за работа. Нивата беше тяхното препитание,и не ден година,а сезон година хранеше защото те произвеждаха тютюн,а той им отнемаше целия ден,от сутрин до здрач.
Тогава не съм се замисляла за това колко трудно е било на всички живеещи там,но се питам днес дали бихме могли да живеем така,като хората там.
Не, разбира се, но ако се наложеше, колко бихме се изнервили и подтискали само при мисълта, че няма да можем да си вземем сутрешния душ, няма да можем да използваме пералнята си в къщи,няма да можем да си измием чашата с кафе,да си полеем градинката,да си почистим домовете, ето дори сега докато пиша отпивам от шишенцето с вода ,и дори не си мисля, че тя е ЖИВОТ, а просто си пия водата.
Имаше дни, в които от същата тази чешма течеше много слабо водата,тогава опашката ставаше толкова дълга, че докато ти дойде реда минаваха почти часове,но хората си говореха и дори не се възмущаваха заради това, че чакат.А и нямаха сякаш толкова проблеми, макар, че това да нямаш вода в дома си си е огромен проблем.Бях дете и едва ли съм се вслушвала в разговорите им,но чувах как докато един си наливаше вода,друг наричаше кобилката си гальовно и я чакаше да отпие , а той доволен ,че добичето е напоено отново продължаваше разговора си.Чувах смеха им, дори имаше един човек, който идваше с едно столче и с акордеон.Докато чакаше той засвирваше,а като запееше децата се събираха около него и слушаха народните му песни, и се заиграваха.Не разбираха какво пееше,не разбирах и аз,но нали имаше музика, беше така весело и времето минаваше така неусетно.
Като се върна в миналото си се сещам за вечерите ,когато предимно младите излизаха на главния площад.Разхождаха се от единия край до другия, и когато стигнеха до чешмата, спираха, отпиваха и продължаваха отново, улисани в смях и разговори, тази чешма беше като кръстопът, кой откъдето и да идваше се спираше край нея,каква дълбока символика е имало в това,само че аз сега го осъзнавам.
На същия този площад се вдигаха такива сватби,че двете махали се събираха, без покана,и ставаха такива тържества,унекални и истински но пак там, около НЕЯ.
Дълги редици от маси се редяха ,хора, които намираха начин да си вземат своя дневен душ се събираха пак около тази чешма, и се веселяха ,само как се веселяха,това си спомням така добре, все едно беше вчера.
Най-хубавото обаче в тази история е,че къщата на родителите ми беше точно на центъра,на площада,и от прозореца виждах такава красива гледка,съчетана с невероятната Пирин планина,че винаги , когато ми е тъжно мислено се връщам там.Виждах,а после слизах долу на площада ,повярвайте ми, това спокойствие го няма никъде,и никой , който не е преживял това не може да си представи как зарежда дълбоко такава картина и дава сили на всеки да продължи, колкото и да се чувства на дъното.Това се запечатва в съзнанието и гледката се отключва изведнъж , когато човек има най огромна нужда от сили и енергия.Може би звучи тривиално и банално,но поне с мен е така.
Не съм виждала тази чешма от четири години,но последния път като бях там,моите близки ме посрещнаха не в дома си,а точно до тази чешма,незнам дали живеещите осъзнават как живота им е минал сред,около чешмата ,незнам,но обещавам пред себе си и на себе си, че следващия път , когато отида там ,ще потърся по възрастен човек, който би могъл да ми разкаже историята на чешмата,дори незнам дали си има име, мисля че не,тя е просто ЧЕШМАТА.
Последвайте ни
