Първото нещо което прави впечатление на летището на Лима е студът. Лима е в южното полукълбо и когато при нас е лято, там е зима. Температурата от Юли до Август е постоянна +16С, като през този период нито за миг не се вижда слънце, и градът е обвит в лека мъгла. Моят самолет кацна в 23.00ч. и второто впечатление беше, че докато се придвижвах до хотелчето улиците бяха препълнени с народ и всички магазини и заведения работеха.
Комбинацията от това, че Перу е изключително популярна младежка дестинация и е държава от третия свят гарантира многобройни и евтини места за спане. Самостоятелна стая в хотел в хубав квартал с баня и екстри е 30$, цената пада до 7$ ако хотелът е не е в центъра, а за 3$ може да се преспи в стая с още 5-6 легла, на които спят същите туристи като мен събрани от цял свят и ползват обща баня. Аз като българин, пристигащ от "най-богатата" държава, не бях фен на общата стая.
Спах в един пансион, който се държи от немец и неговата съпруга перуанка. Първата хранителна изненада ме посрещна още на закуска на следващия ден - прясно изцеденият сок от папая беше разреден с вода с аргумента, че бил иначе много сладък, а ананасовият сок стабилно подсладен, защото бил кисел. Кафето ми поднесохо с предварително добавени мляко и захар, познайте защо? Горчало.... Ако поискате някое от горе изброените неща натурално, с недоумение ще ви попитат "как може да го пиеш така". На следващият ден започнах с изучаване на града. Лима е разделена на седем части, които официално се водят отделни градове.
Лима е централната част - там са разположени най-важните сгради на столицата - президентския дворец, катедралата на Лима и други. Те са съсредоточени на централния площад "Плаза де Армас". Встрани от площада е паметникът на Франциско Писаро - основателят на Лима. Другият голям площад е "Плаза Сан Мартин" с паметника на великия герой - конкурент на Симон Боливар. В Лима -център е гъмжило от туристи, това е началната точка за пътешествиятя из Перу.
Баранко е старата жилищна част, в която сградите в стар колониален стил са запазили своя облик от векове.
Сан-Исидро е резидентската част, където живеят по-заможните перуанци в тъй наречените резиденции - малки, китни кооперации.
Мирафлорес е комерсиалната част. Всички банки, офиси, дискотеки, барове, фирмени магазини са разположени тук. Архитектурата е модерна и обликът на Мирафлорес по нищо не се различава от този на Манхатън. Най-новата придобивка е център Ларкомар - огромен център за развлечения разположен на тераси над Тихия океан.
Кайао е пристанищната част, а останалите две части на Лима са бедняшките квартали. От пристигането започнаха да ме предупреждават, че Перу е МНОГО БЕДНА държава, средната заплата била едва 200$?. Трябваше да лъжа, че в България е 400$. В Лима е изключително евтино - в кръчма се наяждаш за около 1.50$, а таксито е около1$-2$, като разстоянията в Лима са огромни.
Най-далечната забележителност на Перуанската столица е "Музеят на златото". Музеят се намира в покрайнините на града край хълма Монте Рико. Входът е 6$, но пред очите се разкриват невероятни златни съкровища на индианските племена населяващи територията на днешно Перу.
Въпреки всичките красоти на града, Лима е най-семплото място в Перу, на фона на останалите чудеса на тази далечна южноамериканска държава.
Последвайте ни
