П тицепроизводството е секторът, пострадал най-много от разпространението на птичия грип. Известно е, че дори да го има опасния щам H5N1, той бива унищожаван при температура 70 градуса. Това не се оказа много убедително доказателство и европейските консуматори масово се отказаха да ядат пилешко месо.
Разбира се, производителите пострадаха. Спрямо тях бяха наложени строги мерки. Така е във Франция, където вече от вируса бяха засегнати няколко стопанства. Така е и в Германия, макар там засега птичи грип да е открит само у диви птици. С 15-20% са спаднали продажбите на птичи продукти в страната за първото тримесечие на тази година.
Урсула Шимрик е представител на германската конфедерация на птицепроизводителите. Според нея
положението ще се влоши още повече през следващите месеци.
Тя уверява, че засега икономическите загуби до голяма степен са поети от кланиците, които продължават да купуват птици от производителите. Ако обаче намалее потреблението, продуктите ще трябва да бъдат замразени и складирани.
Този пазар е по-ниско доходен в сравнение с пазара на пресни продукти. Затова се прави опит да се печели от оборот и ниски цени. От началото на годината това намаление вече се усеща.
Заради птичия грип сериозно пострада и идеята за биостопанства -
птиците да се отглеждат сред природата по възможно най-близкия до същността им начин на живот. Биостопанствата отвърнаха, че ако не може да отглеждат птиците на открито, ще се опитат да спазят поне останалите критерии за биоотглеждане.
Но цифрите като цяло са лоши. Да вземем да пример Бранденбург, който е пети птицепроизводител в Германия. Секторът бе основен работодател, но сега безработицата гони 20%.
Птицевъдите в Холандия имат чувството, че отново преживяват кошмара от 2003 г., когато страната бе засегната от друг вариант на птичия грип. Наложи се избиването на милиони птици. Това предизвика фалита на множество предприятия.
Този път производителите са взети всички превантивни мерки. Продажбите все пак са спаднали. По-интересното е, че за това не са виновни холандските консуматори, които продължават да ядат пилешко месо. Холандия е основен износител в Европа. 2/3 от пилешкото месо, произвеждано в страната, отива в чужбина.
С 25% са спаднали продажбите в Германия и с цели 70% в Италия.
Това е неоправдано, защото мерките в Холандия срещу разпространението на птичи грип са наистина драконовски. Да не говорим, че всички птици са ваксинирани за сметка на стопаните им. Точно това се оказва най-големият проблем. Германците, които са известни привърженици на биологичния начин на живот, са най-големите противници на ваксинираните птици. На холандците не им остана нищо друго, освен да поискат хармонизиране на европейската политика спрямо птиците и тяхното ваксиниране.
Проблемът "птичи грип" се отразява пагубно на българските птицепроизводители. Все по-малко хора си купуват пилешко месо и яйца, обясняват продавачи. И у нас хората се страхуват да консумират, защото смятат, че могат да се заразят от птичи грип.
Вследствие на паниката се стигна до пазарен стрес.
Цените на птичите продукти паднаха до 2 лева за килограм пиле и 7 стотинки на яйце. Птицепроизводители продават много под себестойността на продукцията и в момента работят само някак да оцелеят. Нараснаха разходите им по мерките за сигурност в големите ферми.
Мерките там са много строги, затова опасността от разпространение на болестта в тях е малка, твърдят експертите. Доказателство за това е, че продължаваме да изнасяме гъши дроб и обработени пилешки продукти за ЕС ? 800 тона гъши дроб. Забраната, която Брюксел наложи, засегна живите птици и пернатия дивеч.
В момента се обсъжда въпросът за финансово подпомагане на птицевъдите по отношение на родителските линии, така че, след като премине пазарната криза, свързана с птичия грип, отглежданите у нас птици да бъдат на съответната висота за репродукция, обяви земеделският министър Нихат Кабил.
Но не става и дума да се плащат компенсации на производителите, защото бюджетът няма ресурс за такава подкрепа, нито пък имало законово основание.
