Цените на лекарствата

Н�в всеки се е случвало да отиде до кварталната аптека, за да си купи опаковка аналгин и с изненада да установи, че лекарството е свършило. Нищо страшно, но когато след дълго обикаляне се оказва, че въпросното хапче липсва и в останалите аптеки, идва ред на логичния въпрос: Ще поскъпват ли лекарствата? Подобен беше сценарият, разиграл се у нас преди няколко седмици. Производителите бяха тези, които предизвикаха хаоса на фармацевтичния пазар, след като поискаха увеличение на медикаментите заради поскъпнали субстанции и повишени разходи за внедряване на стандарта за добра производствена практика. Комисията по цените на лекарствата към здравното министерство е органът, от който зависи дали ще се променят цените на медикаментите или не. В този случай след ожесточени обсъждания дойдоха поетите обещания, компромисите и отрицателния отговор - поскъпване няма да има. Някой от вас да си е отдъхнал? Не вярвам, тъй като въпросът с лекарствата е аналогичен на случая с поскъпването на хляба. От комисията заявиха, че едно стремглаво вдигане на цените и то изведнъж ще доведе до социално напрежение, което не е от полза за никого. Естествено още повече когато предстоят и избори. Въпросът е какво успокоение е това за българския потребител, като така или иначе цените на лекарствата ще скочат, но през юли? Отговорът е ясен - евентуалното социално напрежение, което ще последва, ще бъде негатив за новото правителство, а на този етап е по-добре да се действа на принципа "И вълкът сит, и агнето цяло".

Защо все пак не поскъпнаха лекарствата?

Според последната информация на Националния статистически институт само през март 3,5% от месечните разходи на едно домакинство отиват за лекарства и фармацевтични продукти. За същия период на миналата година за медикаменти са се харчели 2,5%. Според експертите искането на производителите за по-високи цени на хапчетата е напълно основателно, тъй като в момента фармацевтичните продукти се произвеждат далеч под себестойността им. Противно на очакванията двата големи производителя се обединиха като един в настояването здравното министерство да приеме поскъпването. И това е напълно нормално, тъй като и малки и големи работят на загуба. Аргументите на Софарма за увеличение на цените са в значителното поскъпване на китайската суровина за производството на аналгин и всички лекарства, които съдържат аналгин. Балканфарма пък се нуждае от нови инвестиции за GMP-стандарта и за нововъведенията в таблетното производство, което изисква назначаването на допълнителен персонал. Балканфарма настояваше за увеличение на близо 50-ина лекарства, като най-високото планирано поскъпване е с 30%. Казано с други думи, производствената стойност на аналгина трябваше да скочи от 0,20 лв. на 0,26 лв. Според Огнян Донев, изпълнителен директор на Софарма, ако Министерството на здравеопазването беше разрешило поскъпването, това нямаше да разори нито едно българско домакинство. Но, акумулирано през големите числа на продажбите, щеше да сведе загубите от производството на тези лекарства до минимум. Сега в случая с аналгина, амидофена, парацетамола Софарма губи между 10 и 15% на опаковка. От друга страна, моралното задължение на производителите е да не лишават пазара от най-търсените медикаменти. В момента, за да компенсират загубите, те извършват кръстосано субсидиране, т. е. приходите от по-скъпите продукти дотират по-евтините.

Производителите не могат сами да определят цените

на произвежданите от тях лекарства. Те настояват за пълно либерализиране на ценообразуването и стойността им да зависи от търсенето и предлагането. Това според експертите е неоснователно, но пък и отказът за повишението от страна на правителството също е необясним. Още повече че сме свидетели на абсурдна ситуация в условията на криво разбрана пазарна икономика. Българската държава насърчава продажбата на продукти под себестойността им, което в другите страни се нарича дъмпинг и се преследва от закона. Навсякъде по света се осъществява контрол върху цените на лекарствата и България не прави изключение. В немския справочник Ротелисте, в който здравното министерство публикува цените на медикаментите, тяхната стойност е фиксирана и няма никаква възможност за лавиране. Разликата е в това, че в цените в чужбина се калкулират норми на печалба от 15-20%, за да могат производителите да си подсигурят средства за инвестиции. Мултинационалната фармацевтична компания Астра Зенека например инвестира по 5 млн. щ. д на месец за нови разработки. Въпросът е защо у нас 2-3 опаковки аналгин струват колкото едно билетче за градския транспорт или един вестник, казва изпълнителният директор на Балканфарма Георги Цветански.

Поддържането на прекалено ниски цени е вредно,

защото производителят се лишава от средства за инвестиране в нови технологии, повишаване качеството на продукцията, изследвания и разработки, коментират експерти. В този смисъл задържането на ценовите равнища свидетелства за липсата на прозорливост. Причината за отлагането на увеличението е, че голяма част от лекарствата, за чието поскъпване се кандидатстваше, са в процедура по пререгистрация, казва Татяна Бенишева, директор на дирекция "Лекарствена политика" в Министерството на здравеопазването. Според нея при това положение текстове, в закона за лекарствените средства, забраняват повишаването на техните цени. Естествено това обяснение, преплетено с опасенията за социално напрежение, са достатъчен аргумент производителите да склонят на компромис. И все пак какво им беше обещано в замяна? В момента най-големият проблем за фармацевтичната индустрия си остава липсата на стандарт за добра производствена практика (GMP). Получаването му е свързано с покриването на определени изисквания по отношение на персонала, субстанциите, опаковките, етикетите, помещенията, оборудването, производствения процес, качествения контрол, документацията и т. н. Накратко - привеждане на производството според изискванията на ЕС и САЩ. Според Огнян Донев този процес е свързан най-вече със смяната на отношението на хората към труда, а не толкова в купуването на нова и супер модерна машина. Първоначално крайната дата за въвеждане на стандарта беше фиксирана за 18. 04. 2002 г. Този срок беше удължен с една година срещу съгласието на производителите цените на хапчетата да не поскъпват сега. Според експертите отлагането на срока направи лоша услуга на фармацевтичната индустрия, вместо да помогне. Причината е, че всяко забавяне ограничава приходите и блокира способността на нашите фирми да пласират лекарствата си на пазарите в САЩ и в страните от ЕС. Докато покрием изискванията за въпросния стандарт, нашите фармацевтични предприятия могат да изнасят само субстанции, непригодни за продажби на дребно. И кръгът се затваря, защото приходите от износа за Европа и САЩ ще позволят технологичния парк да бъде обновен и да се инвестират повече средства в нови лекарства и изследвания. В момента готовите български медикаменти се изнасят предимно за Русия, както и за страните от Централна и Източна Европа. Балканфарма е силно експортно ориентирана и пласира своята продукция в над 50 държави в света, докато 76% от производството на Софарма се реализира на местния пазар. Същевременно това е и единствената българска компания, която може да изнася лекарства за САЩ, Япония и Австралия и изключението е известният като "българската виагра" трибестан. Това е възможно, тъй като заводът Унифарм в столицата вече разполага с лаборатория и склад по изискванията за добра производствена практика. От Софарма твърдят, че не се нуждаят от удължаване на срока и ще успеят до октомври месец да изпълнят всички изисквания за таблетното производство.

Злоупотребата с търговските марки

Напоследък надпреварата между Балканфарма и Софарма не се ограничава само в поделянето на пазара, а и в започналите тежки спорове за това коя фирма кои лекарства има право да произвежда. Балканфарма оспорва регистрацията на 9 търговски марки, произвеждани от Софарма, а последната оспорва 3 марки, произвеждани от Балканфарма. Това няма нищо общо с нелегалното производство на медикаменти. Става дума за направата и пласирането на едно лекарство от компания, която формално не е притежател на търговската марка, докато правото за производството му принадлежи на друга фирма. Или, ако си купите аналгин, произведен от Биомеда или Балканфарма, ставате неволен съучастник в пиратството, защото за момента единствената фирма, която притежава права да създава хапчето, назовано с търговското наименование аналгин, е Софарма. Изпълнителният директор твърди, че за миналата година фирмата е загубила около 8 млн. щ. д., заради пиратските изделия.

"Сраженията" се прехвърлят от медиите към митниците

Според обвиненията на Софарма Балканфарма произвежда нелегално сиропът за кашлица бронхолитин, аналгин и темпалгин. Балканфарма пък твърди, че 9 марки, сред които седалгин нео, спазмалгон, фурантрил, се правят от Софарма без разрешение. Тъй като се касае за производството на най-масовите и най-продаваните медикаменти, двете фирми доста трудно ще постигнат компромис как да бъдат разделени спорните търговски марки. Напоследък започнаха да си "подливат вода", като запорират взаимно камионите си на митницата, натоварени с лекарства за износ. Изострените отношения между дружествата обаче влияят най-негативно върху извоюваните с толкова труд външни пазари, които ще бъдат напълно съсипани. Тези затруднения е можело да бъдат избегнати още при продажбата на фармацевтичните заводи, ако при сключването на приватизационните договори е било уточнено коя фирма коя търговска марка купува. Очевидно държавата в лицето на бившето Държавно стопанско обединение Фармахим, което притежаваше и след това трябваше да разпредели търговските марки, не си е свършило добре работата, уточнява д-р Борислав Борисов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Една от причините, обясняваща въпросните спорове, се крие и в плановата икономика, когато търговските марки не са се зачитали и за да се изпълни една спешна поръчка "на помощ" на легалния производител са се "притичвали" и останалите фармацевтични заводи. Запознати обясняват проблема и с факта, че навремето независимо чии са били заслугите за изобретението, повечето търговски марки са били регистрирани на името на Софарма поради близостта му до столицата и до... Патентното ведомство. Да не говорим, че това е и наследство от бившите държавни заводи, казва д-р Борисов. Те бяха първо преобразувани, после продадени и получиха едни и същи наименования.