В ъпросът дали вятърните електроцентрали ще са причина за високата цена на тока, има ли смисъл от такива инвестиции и какво е тяхното бъдеще у нас стана повод за индиректен спор между изпълнителния директор на НЕК Мардик Папазян и председателя на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ) Велизар Киряков.
Това стана във вторник по време на презентациите им на международния екологичен форум в панел за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Енергията от ВЕИ е полезна за околната среда, но е в пъти по-скъпа, каза Папазян. Ако цената на мВтч, по която НЕК продава, е 70 лв., то на енергията от вятърни централи се изкупува по 175 лв., допълни той.
Шефът на НЕК коментира, че това е цената, която българският потребител ще трябва да плати за членството на страна в Европейския съюз. По закон цената на тока от вятърни и водни централи и такива на биомаса е преференциална, по която я купуват задължително НЕК и електроразпределителните дружества.
Тя е 70 на сто над средната цена на електроенергията в страната.
Папазян каза, че до 2020 г. се предвижда вятърната енергия да достигне почти 12% от брутното потребление в страната, а производството й дотогава спрямо 2010 г. да се увеличи над 5 пъти (до 4100 мВт).
Според някои изследвания обаче ветровият потенциал на страната е 2100-2200 мВт и е концентриран в Североизточна България, подчерта Папазян.
"Екопроблемите ще се решат само с въвеждане на ядрени мощности", каза той. Токът от бъдещата АЕЦ "Белене" ще бъде значително по-евтин от този на вятърни централи, допълни шефът на НЕК, но отказа да уточни колко ще струва енергията, произвеждана от бъдещата атомна централа.
Киряков веднага контрира изказванията на Папазян. В страната има потенциал за 5 хил. мегавата вятърни мощности, от които 3 хил. на сушата, а останалите в морето като офшорни паркове.
Той коментира, че инвестицията във водата е по-скъпа, но заради по-силния и постоянен вятър генераторите работят по-ефективно и често офшорните проекти се изплащат по-бързо.
Не трябва да се забравя, че производителите на вятърна енергия ще ползват преференциални цени само 12 години, а след това ще се конкурират с останалите на пазара, каза Киряков.
На ЕС са нужни 140 млрд. евро, за да постигне целта си от 12% ВЕИ до 2010 г., но като го направи, това ще спести по 20 млрд. евро годишно за гориво и енергиен внос, коментира още той.
Според него средната цена на атомната енергия в ЕС е 5.1-6.1 евроцента за кВтч, а за вятърна - 4-5 евроцента, когато тя е от крайбрежни зони, и 6-8 евроцента, когато е в по-малко ефективни райони. Световните производители на ветрогенератори са ангажирани за две години напред с поръчки и не могат да обслужват България.
По повод изказванията на Папазян директорът на "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в енергийното министерство Костадинка Тодорова коментира, че не бива да се всява такъв негативизъм към възобновяемите източници на енергия.
По думите й не бива също да надделява стремежът да се реализират само големи ВЕИ проекти. Понякога малките проекти в бита могат да се окажат целесъобразни и ефективни, допълни тя.
НЕК предвижда да изгражда газови модули за производство на енергия, съобщи Папазян. Той каза, че с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са предприели стъпки и ще обявят конкурс за инвеститори. Тези модули ще бъдат "спящи", които да се включват в мрежата на НЕК при нужда.
Според шефа на електрическата компания са необходими поне 300 мВт мощности за близките пет години, като всеки модул да е между 30 и 50 мВт. Инвеститорите ще получават пари за студения резерв, който имат, обясни Папазян.
