Пред изданието компютърни експерти обясняват, че това не е проблем - и в момента в различните текстообработващи програми има опция за шрифт по българската традиция за изписване на кирилица. Въпросът е в ЕС да възприемат точно този шрифт.
"С български или с руски кирилски шрифтове да станем европейци? Да искаме ли българските кирилски шрифтове да станат европейски стандарт?", пита изданието и събира отговори на адрес: mnenia@press.zgb.bg, а ние ви предлагаме аргументите на Кин Стоянов:
С приемането ни в ЕС българският става един от официалните му езици. Всички документи ще се пишат и на него.
Но как ще се изписват буквите? Масово у нас се използват руски кирилски шрифтове. От граматическа гледна точка няма пречки. А и когато "Майкрософт" (Microsoft.com) прави продуктите си, се съобразява с големия руски пазар.
Но руските шрифтове са в руската традиция, а тя не е оригинална. Те са поръчани на холандски майстори от Петър I за нуждите на първите печатници. Разработени са много набързо.
Нашата традиция в изписването на кирилските букви е много постара и художествена. Разликата е очевидна.
Например малките букви според българската традиция са изписани, а в руските шрифтове са просто намалени по размер главни букви. Това най-ясно личи при главните и малките "т" и "г". Те са напълно еднакви, освен по размер.
Корифеят на българските шрифтове Васил Йончев и поколенията след него разработиха и създадоха пълна библиотека с всички очертания на шрифтовете в българската традиция. Те обаче са по-малко популярни във вестниците и в книгоиздаването, защото традицията на руската кирилица е смазваща.
Ние обаче сме първата нация в ЕС, която използва кирилица. Затова ще трябва да дадем на европейските институции софтуер, с който да пишат документите си и на български.
В него трябва да има български шрифтове. Трябва да настояваме българската кирилица да стане евростандарт.
Това е много повече въпрос на суверенитет и културна идентичност, отколкото запазването на името на ракията или шопската салата.
Питах се как тази идея да стане близка до българина. По време на пътуващата изложба "Книги, подкрепени от фонд "13 века България", която обиколи 30 града и дари книгите на техните библиотеки, се обърнахме към хората, които имат интерес към писмовността, за да ги запознаем с идеята.
Навсякъде тя бе посрещната с ентусиазъм. Изложих я и пред еврокомисаря по културата Ян Фигел и той не възрази.
Министър Соломон Паси подкрепи идеята. Във външното министерство вече има работна група, която проучва какво трябва да се направи.
Разговаряме и с ректора на Художествената академия Божидар Йонов и с художника Кирил Гогов, защото Брюксел ще иска да опишем някакъв стандарт за български кирилски шрифт.
Министър Димитър Калчев пък пое ангажимент да разговаря с "Майкрософт"-България, пакетите с нормативни актове, които те подготвят за българската държавна администрация, също да бъдат изписвани на българска кирилица.
На сайта на Европас "Добре дошли" е написано на български, но с руски шрифт.
Технически това не е никак трудно - шрифтовете, с които боравим, да бъдат направени в традицията на българската кирилица.
Има и чисто прагматични аргументи. За нас българските кирилски шрифтове са по-четливи, защото са ни по-близки.
Букварчето за първи клас винаги е било отпечатвано с такъв шрифт. Имаме навик да възприемаме тези букви по-добре, защото още в първи клас децата се обучават да изписват ченгелчетата им по този начин.
Нашите шрифтове са по-четливи и са по-подходящи за сканиране. Защото при другите, когато големината на буквите падне под определен размер, "и", "н", "п" и "в" примерно не се различават.
Трябва да обединим усилия в Брюксел да отиде софтуер с български кирилски шрифт. Няма много време за губене.
Хърватите и до днес пишат освен на латиница и на своя глаголица. На нея се издават и вестници.
Да не стане така, че Хърватия да ни изпревари и с приемането си в ЕС да успее да наложи като евростандарт своята глаголица, а ние отново да тръгнем да се вайкаме и самосъжаляваме "Бре, как ни прецака Европата!".
