През 1968 г. Министерството на културата на ГДР отпуснало валута за закупуване на типични образци от българската виторога дългокосместа коза, разказа пред БТА Атила Седефчев - съучредител на Асоциацията за автохтонни породи кози в България.
Родната порода била харесана от тогавашния директор на зоопарка в немския град Ерфурт проф. д-р Дитрих Алтман, който през 60-те години на миналия век изнесъл от страната ни група витороги кози.
Ученият целял да запази автентичен генетичен материал от атрактивната домашна коза преди началото на масовото й кръстосване с високопродуктивни швейцарски саанизирани породи.
Така красивите български витороги кози попаднали в зоопарка на столицата на германската провинция Тюрингия като атракция за занимаващи се с екологично земеделие.
С непрестанни грижи и при дългогодишно контролирано развъждане германските фермери формирали чистопородна популация от български витороги дългокосмести кози, която вече 43 години се отглежда в чист вид. Немците установили, че българската коза устойчиво предава типа си на поколенията.
От зоопарка в Ерфурт родните красавици се разпространили в немски паркове, в които местните събират атрактивни домашни животни от цял свят.
У нас обследването и целенасоченото развъждане на български витороги дългокосмести кози е започнало наскоро. "Дълги години козата е била неглижирана от животновъдните специалисти заради отрицателния й образ, създаден в индустриализиращата се през 20 век България", коментира Седефчев.
Специалисти още в началото на миналия век твърдят, че местните кози имат голям потенциал и могат при подходящо отглеждане и чистопородна селекция да съперничат успешно на много чужди породи.
През 1994 г. локалните форми и породи били включени под общо название "местна коза" в Червен регистър на автохтонните форми домашни животни в категория "Застрашени". Десет години по-късно екипът на Българското дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА открил малки групи типични екземпляри от породата в планински селища на Югозападна България.
В момента най-типичните стада се отглеждат в района на град Кресна. Най-голямото стадо - с над 350 животни, е в петричкото село Кърналово.
Основният ареал на разпространение на този тип кози е Югозападна България.
Хората предпочитат да ги отглеждат,защото животното е с много ниски разходи - здраво, издръжливо, целогодишно е на паша и дава достатъчно мляко, поясни Седефчев.
Породата се е запазила, защото е много устойчива, въпреки че никой не е работил за съхраняването й в пределите на страната ни, твърди той.
По данни на Асоциацията за автохтонни породи кози в България популацията на българската виторога дългокосместа коза у нас е 650 броя.
Според класификацията на Организацията по прехрана и земеделие към ООН - ФАО породата попада в категория "Застрашена".
Преди три години в резултат на партньорство между германските любители на природата, зоопарка в Тюрингия и дружество СЕМПЕРВИВА бил осъществен внос на нови животни от България за опресняване на германската популация.
През 2010 г. породата е представена пред специалисти и публика на националното изложение по животновъдство в Сливен.
Източник: БТА
Последвайте ни
