В края на осемдесетте години Мирослав Мишкович, 61 години, е директор на химическо предприятие в Крушевац.
През 1989 г. става вицепремиер на Сърбия, отговарящ за икономиката. След това се оттегля от политиката и никога повече не се намесва в нея, поне официално.
Смята се, че е работел с покровителството на тогавашния президент Слободан Милошевич. (Това всъщност се говори за всички бизнесмени през деветдесетте години, а не би могло и да бъде друго в условията на международна изолация, санкции и войни.)
Падането от власт на Милошевич обаче не влошава бизнеса на Мишкович. Точно обратното, през последните шест години холдингът "Делта" се разраства с шеметна скорост. А това в Сърбия не може да стане без политическа подкрепа.
По публикации на пресата при правителството на Зоран Джинджич за хора на Мишкович се смятат вътрешният министър и началникът на кабинета на премиера. За Кощуница се твърди, че също е в много добри отношения с Мишкович.
През април 2001 г. Мишкович беше отвлечен. Само за 16 часа холдингът плати 7 млн. германски марки откуп и той бе освободен. Тази година на процеса срещу лидерите на земунския клан бяха изнесени данни, че отвличането е тяхно дело.
Сега Мишкович рядко се появява публично. Холдингът има две женски лица - Милка Форцан, вицепрезидент по маркетинга и първият вицепрезидент Ивана Веселинович.
Синът на Мишкович Марко през миналата година влезе в светските хроники покрай връзката си с певицата Емина Яхович, наричана сръбската Пенелопе Крус.
Заради Марко красивата мюсюлманка се раздели с тогавашния си годеник, турската поп звезда Мустафа Сандал.
Дъщерята на Мишкович Ивана е съпруга на Горан Карич - син на Сретен Карич, от прословутата фамилия, която натрупа милиарди по времето на Милошевич от единствения тогава мобилен оператор и друг бизнес.
Холдингът и цените
С окрупняване на бизнеса се постига икономия от мащаба и това би трябвало да доведе до по-ниски цени.
С Мишкович обаче нещата далеч не стоят така. Често той използва монополните си позициите в търговията на дребно, за да поддържа високи цени на конкурентните продукти, а и на тези, на които е основен производител.
Проучване, направено през миналата година от държавната телевизия РТС1, показа, че цените на някои основни хранителни стоки в Сърбия са по-високи от съседните страни, включително от Хърватия и Черна гора, смятани за държави с по-висок стандарт. (В Сърбия средната заплата е около 350 евро, а в Хърватия - 650 евро.)
Това е особено видимо при вносните луксозни стоки, чиито цени в някои случаи надхвърлят и два пъти цената на същия продукт в България. В същото време градска легенда в Белград разказва как Мишкович поставил ултиматум на местните производители, че няма да продава продуктите им в своите магазини, ако те работят с Metro.
Журналистите са най-евтиното нещо, казва Мишкович и в тази връзка холдингът се радва на медиен комфорт.
Все повече обаче са публикациите, че в магазините (а те повечето са на Мишкович) се предлагат стоки с изтичащ срок на годност или с пренабита дата на производство.
Предстои да видим как ще се развие сръбският играч на българска почва когато, и ако, финализира сделката за магазините "Пикадили".
Едно е сигурно - тук пазарът е свободен и ще става все по-конкурентен с навлизането на големите търговски вериги като френската Carrefour, дискаунтърите Plus, Penny Market, Lidl и евентуално на британския Tesco.
Така че, ако настоява да пренесе монополните си практики от Сърбия, Мишкович просто ще провали един много добър бизнес, какъвто вече е този на магазините "Пикадили".
Може обаче сърбинът да реши да играе по правилата. Тогава ще се разбере дали е добър бизнесмен и без да ползва политически контакти, както и може ли някой като него да поизчисти името си с пазарен бизнес.
