К огато България бъде приета в ЕС (заедно с Румъния), което е планирано за 1 януари 2007 г., кирилицата ще стане третата официална писменост на европейския блок след латиницата и гръцката азбука, пише в обширна кореспонденция "Интернешънъл хералд трибюн", цитирана и от белградския в. "Политика".
До края на десетилетието, ако България успее да се присъедини към еврозоната, кирилицата би могла да се появи и на банкнотите евро, отбелязва авторът Матю Брунвасер.
Макар че България не е задължена да върне жеста, като изписва надписите на латиница, "го правим", казва министърът на държавната администрация и административната реформа, като уточнява: "Много по-бавно, отколкото ми се иска."
ЕС има една от най-големите преводачески служби в света и не очаква проблеми, когато добави българския език и кирилицата към многобройните езици, с които работи сега, прогнозира изданието.
Езиковото многообразие обаче си има цена - за 2005 г. общите разходи по всички писмени и устни преводи на 20-те официални езика в ЕС бяха 1,1 млрд. евро - около 1% от целия бюджет на ЕС, или по 2,28 евро на всеки гражданин от 25-те държави в общността.
С добавянето на български и румънски през 2007 г., заедно с превръщането на ирландския в работен език, разходите се очаква да нараснат с 30 млн. евро, а службата по преводите (The Directorate-General for Translation) ще се нуждае от 180 преводачи на пълен работен ден - по 60 за всеки от трите езика.
Директоратът, чиито централи са в Люксембург и Брюксел, вече е най-големият отдел на Европейската комисия, с около 1650 преводачи на пълен работен ден и още 550 сътрудници. През миналата година те са превели 1 324 231 страници.
Около 1/3 от всички документи в ЕС се превеждат на всеки от официалните езици, а останалите, предимно документи за вътрешна употреба - на трите работни езика: английски, френски и немски.
Българската преводачка Русана Бърдарска споделя, че най-голямата трудност е терминологията на ЕС, за която може да не съществуват български думи. Трябва ли да превеждаме "communitarization", "convergence", "flexsecurity" и "cohesion" или да ги въведем като нови думи в българския?, пита се тя.
Азбуката е най-лесното, смята и Дитер Румел, който ръководи езиковите технологии в центъра по преводи за органите на ЕС (Translations Center for the Bodies of the EU, CDT.Europa.eu). Преди 10 години обаче не беше така, добавя той.
Когато Гърция влиза в общността със своята азбука, технологията, с която разполагали, не позволявала безпроблемното възприемане на новите букви. Сега обаче компютрите в ЕС използват Unicode, който разшифрова буквените знаци и позволява представянето на всички азбуки, дори на онези, които не спадат към индоевропейските езици, например китайския.
В България според министър Василев голям проблем е правописът. Много кирилски букви нямат еквивалент на латиница или са възможни няколко варианта. Резултатът е, че някои български градове се изписват по седем различни начина на латиница - дори върху табелите в самия град, разказва той.
Няма друга държава в света с проблем от такава величина, твърди Василев. За да се справи с него, той е разработил "Разбираема България" - система за транслитерация, създадена от лингвисти, която позволява изписването на всички български имена да се уеднаквява в латиницата.
Софтуерът за транслитерация е достъпен безплатно от уебстраницата на министерството (MDAAR.government.bg).
Новото изписване вече е задължително за държавните институции, но хората могат да продължат да транслитерират имената си така, както желаят - като според Василев ще минат години преди и обществото да възприеме новата система.
Самият той досега е писал името си по четири различни начина. Ако правителството приеме предложението промяната на имената да става с административен акт, а не със съдебна процедура, той ще се съобрази с новата система и ще се пише Vasilev (вместо Vassilev).
В столицата София табелите на улиците са различни за всеки район. Знаците с имена на герои от комунистическата епоха си съжителстват с новите посткомунистически имена. В някои квартали има табели само на кирилица, но в други - и на латиница.
Досега кметовете на райони, които искаха нови табели, са направили промените според своите предпочитания, обяснява зам.-кметът по транспорта и транспортната инфраструктура Велизар Стоилов.
Той работи по проект за подмяна и унифициране на общо около 800 хил. улични табели преди влизането на България в ЕС. Всички ще са на два езика, изписани в съответствие с новата система. Ще бъдат включени и информационни табла на английски за туристическите обекти.
Всичко това се очаква да струва около 4 млн. евро, които градът не може да си позволи. Възможен източник на финансиране са европейските предприсъединителни фондове, казва Стоилов.
Посетителите на София приемат със смесени чувства езиковото предизвикателство. Те се радват, ако има карти на латиница, но според някои това не ги улеснява да разчитат уличните знаци на кирилица.
Ако искам да установя в коя точка от картата се намирам, трябва да преброя улиците, казва Станли Там от Отава. Шантал Бонин от Бордо не е съгласна и споделя, че харесва табелите да са само на кирилица, макар че заради това тя и семейството й търсили хотела си цели два часа - "в противен случай след 30 години ще остане само един език".
Василев обаче твърди, че няма притеснения за оцеляването на българския като език, поне не като резултат от присъединяването към ЕС. Еврочленството ще има по-малък ефект върху кирилицата в сравнение с глобализацията, интернет и SMS-ите, прогнозира той.
За да комуникират в интернет и с кратки текстови съобщения на мобилните си телефони младите българи са си измислили нова азбука, базирана на латиницата, основно заради удобството да се използва интерфейсът на латиница.
В заключение вестникът пише, че българите са толкова горди от своето писмо, че са му посветили държавен празник - 24 май. На този ден се отбелязва "денят на българската просвета и култура и славянската писменост".
Празникът е установен в средата на XIX век, когато България става независима след 500 години под османска Турция, разказва изданието.
По този подходящ начин България е била отделена от турците и от католическия християнски свят, като основната задача е била изграждането на съвременна нация, обяснява Христо Матанов, преподавател по средновековна българска история в Софийския университет.
Вестникът отбелязва, че на кирилица пишат 224 млн. души в Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия, Босна, Македония и Черна гора, макар в Сърбия, Босна и Черна гора равноправно да ползват и латиницата.
Кирилица използват още 60 млн. централноазиатци, които пишат на собствените си не-славянски езици, макар че езиковото наследство от съветската ера е отмряло.
Това че България е "дала" азбуката на славяните се оспорва разпалено от пет други славянски нации: Македония, Чехия, Словакия, Украйна и Русия - както и от Гърция.
Претенцията на българите се основава на факта, че азбуката е разработена и разпространена основно на територията на тогавашното българско царство.
Затова не е изненада, че България, която планира да се присъедини към държавите с единната европейска валута през 2009 или 2010 г., иска думата "евро" да бъде изписана на кирилица върху банкнотите - както вече я има на латиница и гръцки.
Европейската централна банка (ECB.int) планира да обмисли интегрирането на новата азбука върху серия банкноти, която ще бъде пусната в обращение до края на това десетилетие.
