Б ългарите ще влязат в ЕС сравнително добре оборудвани с нови технологии и свързани към телекомуникационните мрежи, показват данните от доклада "е-България" за 2006 г., издание на фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ARCFund.net).
От целокупния народ, въоръжен с компютри, интернет и мобилни телефони, обаче отпадат пенсионерите, на които се пада 1-2% потребление на интернет, и етническите малцинства, особено в слабо развити райони, в които все още има проблеми с тока и телефона.
И през 2006 г. ромите и турците на практика не ползват компютри и интернет, макар да има известно подобрение - между 5-7% срещу 2,5-5% през 2004 г.
Близо половината от българските домакинства вече имат компютър, като основна причина за това са децата
В 31% от семействата с деца вече е купен настолен компютър, докато при семействата без деца едва 13% от тях имат PC. Тази тенденция се запазва и тази година - 11% от семействата с деца планират да купят персонален компютър срещу 3% при домакинствата, в които няма деца.
Ползването на компютър вкъщи все повече измества употребата му на работното място. Само през 2005 г. домашните потребители са нараснали близо три пъти в сравнение с 2003 г.
Купуването на компютър не означава непременно включването му към интернет, сочи докладът. Въпреки това прогнозите на анализаторите са, че още до края на тази година делът на хората с интернет достъп над 15-годишна възраст ще надхвърли 1/3.
Вниманието трябва да се насочи не толкова към достъпа до по-бърз интернет, колкото към развитието на повече електронни услуги и съдържание, коментират авторите на доклада.
Не случайно анкетите сочат, че най-често от интернет се теглят музика и филми, играят се компютърни игри, чати се, търси се информация. Съвсем малък процент потребители казват, че го използват, за да
пазаруват в мрежата - 5,8%
като този процент е малко по-висок за софиянци (6,8%). България изостава от Европа в предоставянето на цифрови услуги по кабелна телевизия, които сега ползват едва 1% от семействата. На Стария континент 1/3 от домакинствата ползват цифрови услуги.
Мобилната комуникация с GSM телефон през тази година е проникнала сред 60,3% от населението на България. И тук както при остарелите компютри, които се прехвърлят от бизнеса към домакинствата, се забелязва как по-младите потребители се "освобождават" от телефоните си и ги дават на родителите си или на по-възрастни роднини заедно с предплатените карти.
Все още най-употребяваната функция на телефона е изпращането на съобщения (85,4%). Все по-популярно става и използването на вградена камера (20,3%).
През последните години все по-разнообразни стават и SMS игрите. Цената на едно съобщение за включване в игра се движи от 50 ст. до 2 лв. без ДДС. Броят на хората, които
участват в SMS игри, е близо 230 хил. души
Според авторите на доклада най-честа е финансовата мотивация, защото тези игри обещават бърза и лесна печалба. По-ниският месечен доход подтиква абонатите да търсят алтернатива за спечелване на допълнителни пари в такъв тип игри.
Именно те и правят по-големи телефонни сметки за разлика от онези абонати на мобилни оператори, които се въздържат от участие в услугите с добавена стойност.
Лошите новини от доклада се отнасят до липсата на подготвени кадри и невъзможността на образователната система да ги създава и запълва вакуума.
Това става причина българските компании да мислят все повече върху варианта да аутсорсват бизнеса си в други държави.
Най-слабо развитие тази година отбелязва електронното правителство и електронните услуги въпреки старта на няколкото обществени поръчки в министерството на държавната администрация, припомниха авторите на доклада.
