"Видяно от България, последното разширяване на ЕС може да се сравни в вкуса на българското кисело мляко. Леко кисело, но все пак хубаво", обяснява авторът Радослав Точев, възпитаник на престижната френска Висша школа по администрация (ENA).
Българите са малко разочаровани, че не ги приеха веднага в ЕС, но са твърдо решени да наваксат бързо, пише още той и подчертава, че разочарованието е приятелска ревност, насочено не към ЕС, а към самата България.
"Трябва да се каже, че България тръгна отдалеч. Българският преход бе по-дълъг и по-болезнен, отколкото в страните от първата вълна. В началото на 1990 г., искайки да съхрани агонизиращата си икономическа система, България сбърка пътя. И едва през 1997 г., с цената на втори икономически крах, София пое по пътя на реформите, който я отведе към ЕС и НАТО", припомня българинът в "Монд" и продължава:
"Оттогава България направи чудеса. Въпреки че правителството на бившия цар Симеон Втори пое властта през 2001 г., курсът се запази и ритъмът на реформите се ускори. В геополитически план България се превърна във фактор на стабилност и мир в един регион, където има хроничен недостиг от това."
"Днес страната поддържа отлични отношения със съседите - уникален факт в нейната история и рядкост на Балканите. Също такава рядкост е и "българският етнически модел": икономическа и политическа интеграция на турското и мюсюлманско малцинство", добавя Точев.
"Увенчаване на усилията на страната бе приемането й в НАТО на 1 април т.г. Цялата българска политическа класа, въпреки различията, приветства този факт. И това е също знак за промяната в манталитета: десет години по-рано това би било нещо невъобразимо", смята авторът.
"Икономическата реформа върви болезнено, но България започна да бере нейните плодове. През 1996 г. страната позна хиперинфлацията, банковите фалити и стопяването на спестяванията, недостиг на хляб...
Седем години по-късно, ситуацията е коренно различна: икономическият растеж е около 5% годишно. Финансовата стабилност е забележителна. От въвеждането на "валутен борд" през 1997 г. има стабилен фиксиран курс лев-евро, инфлацията е овладяна.
Има масиран приток на чужди инвеститори, привличани от евтината и качествена работна ръка. Данъчната рамка е една от най-благоприятните в региона", се казва още в анализа.
В "страната на розите" ситуацията обаче съвсем не е идилична - уточнява Р.Точев в "Монд". - Трудностите са многобройни. Жизненото равнище е сред най-ниското в страните кандидатки, корупцията е навсякъде, демографската картина е отчайваща, с една от най-ниската раждаемост в Европа.
Въпреки това България следва, по-убедена от всякога, своя европейски път. Съзнаващи недъзите си, българите полагат всички усилия, за да наваксат изоставянето. Страната вече спечели доверието на европейските си партньори. Франция е на преден план в техническото и административно сътрудничество. И ако френските компания все още се колебаят да инвестират, може да се каже, че перспективите са много ясни, а възобновяването на франкофонията в страната усилва тяхната мотивация."
"Историята е направила българите малко оптимисти по природа. България член на ЕС? Те още трудно вярват в това, но все пак преговорите с ЕС са формално приключени и договорът за присъединяване скоро ще бъде подписан.
Затова следващото разширяване със сигурност ще има "добър" български вкус. А новогодишният бал в София за 2007 г. ще има европейски мирис", заключава Радослав Точев в анализ, публикуван във вестник "Монд".
