Б ългария влиза в ЕС с огромната интелектуална сила на своите високообразовани специалисти, но и с петното на "експертите" по фалшифициране на пари и по трафик на хора, отбелязва Калина Любомирова от БТА.
В 14-ия век от своята история, в първия ден на 2007 г., България се връща в европейската общност и цивилизация, към които винаги е принадлежала, с изключение на 50-те комунистически години от втората половина на ХХ век.
През отиващата си 2006 г. интеграционният процес България-ЕС премина под знака на очакването Европейската комисия да реши дали страната ни ще бъде приета през 2007-а или отложена за 2008-а.
Това решение трябваше да бъде обявено през май, но бе отложено. Едва на 26 септември, във втория за годината мониторингов доклад, Европейската комисия даде зелена светлина за приемане на България и Румъния през 2007 г., при най-строгите условия в историята на разширяването на ЕС.
Въпреки резервите на мнозина към готовността на България за пълноправно членство, 25-те решиха да я приобщят, защото прецениха, че отлагане на присъединяването й ще забави още повече необходимите реформи и ще засили негативните нагласи и в България, и в ЕС.
Интересът на общността нейните закони, правила и външни граници да се прострат до Черно море, Турция и Западните Балкани надделя над опасенията, че България изостава в реформирането на съдебната система, борбата с корупцията, усвояването на европейските фондове, ветеринарния и граничния контрол.
С приемането на България и Румъния официално приключва петото разширяване, започнало с "големия взрив" на 1 май 2004 г., когато към 15-те "стари" членове се прибавиха 10 "нови" от Централна и Източна Европа.
През 1997 г. тогавашните 15 страни в ЕС взеха решението за обединение на Стария континент. През 1998 г. започнаха преговори с пет от бившите комунистически страни и Кипър, а през 2000 г. - с България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия и Малта.
България и Румъния не успяха да изпълнят критериите на ЕС със скоростта на 10-те останали кандидатки и пропуснаха "големия взрив" през 2004-та.
Въз основа на опита, натрупан от присъединяването на 10-те, които също не бяха напълно готови, Евросъюзът възприе различен подход към двете изоставащи страни - предпазни клаузи в текста на присъединителните договори (такива клаузи теоретично могат да бъдат налагани и на 10-те, но прецедент няма), механизъм за контрол над изпълнението на поетите задължения и възможност за орязване на финансирането, ако няма напредък в критичните области.
На 13 декември бе обявен механизмът за контрол над реформите в съдебната система и борбата с корупцията.
Целта е България да направи съдебния процес по-прозрачен и ефикасен, да приложи нови мерки в борбата с корупцията и да приеме промени в конституцията, които да премахнат всички съмнения за независимостта на съдебната система.
България влиза в ЕС с добри макроикономически показатели (близо 6% растеж за 2006 г.) и спадаща безработица - но българите ще са най-бедните в голямото европейско семейство (БВП на човек от населението е 32% от средния за ЕС през 2005 г.).
Според Световния икономически форум най-динамични са икономиките на северните страни начело с Дания, а България и Румъния са след Хърватия и Турция, които преговарят за членство.
България влиза в ЕС с блестящото представяне в Европейския парламент на Меглена Кунева - новия европейски комисар за защитата на потребителите, но и със строги ограничения над вноса на български месни и млечни продукти, които не отговарят на изискванията за качество на храните.
България влиза в ЕС като член на НАТО, но и като единствен от бившите съветски сателити, който не разсекрети мрачните тайни на комунистическото си минало и не разкри нито едно от над 150-те гангстерски убийства през последните години.
България влиза в ЕС с бляскави антични златни съкровища, красящи световни изложбени зали, но и със хищната сянка на иманярите.
България влиза в ЕС с огромната интелектуална сила на своите високообразовани специалисти, но и с петното на "експертите" по фалшифициране на пари и по трафик на хора.
На 1 януари 2007 ЕС ще осъмне с още две нови членки, но без бляскави тържества, с каквито бе отпразнуван "големият взрив" на 1 май 2004 г.
Влизането в ЕС е само началото на европейския път на България, който тепърва й предстои да измине.
