Д окато стратегията на агроминистерството за развитие на българското биоземеделие вече най-малко две години отлежава на нечии бюра, България изненадващо се оказа в топ 10 на страните с най-голям ръст на площите с биологични култури за последните три години.
Това показва изследване на международния консултант A. T. Kearney, изготвено по данни на Международната федерация на движенията за биологично земеделие International Federation of Organic Agriculture Movements (IFOAM).
Според проучването на A. T. Kearney за периода 2004-2006 г. сертифицираните биоплощи в България са нараснали от 500 на 12 284 хектара (122 840 декара, 1 хектар = 10 декара), или с 2357%. Това я нарежда на шесто място по ръст на заетите с биокултури хектари в световен мащаб след Кения, Сирия, Хърватия, Корея и Зимбабве.
Освен влизането в класацията присъединяването на страната към ЕС също се оказа добра новина за българските биопроизводители. Те вече ще могат без никакви ограничения да продават продукцията си в страните от общността.
Според A. T. Kearney останалите държави, в които биологичните площи също растат, са Непал, Китай, Пакистан и Замбия. Консултантската компания пише, че ръстът в тези страни, включително и в България, се дължи най-вече на това, че за повечето от тях пазарът на органични продукти представлява добра възможност за експорт.
Въпреки това обаче, като се изключи Китай, тези страни остават много назад в класацията на държавите с най-голям размер на биоплощите. В световен мащаб на първо място по площи е Австралия, където с биокултури са заети 12.1 млн. хектара.
Защо площите в България растат
Отчитаният ръст на площите за последните три години в България се дължи главно на това, че към 2004 г. реално в страната все още нямаше действащ според стандартите за биологично производство сертифициращ орган и никъде не се водеше статистика.
От миналата година обаче в страната вече има две признати организации - "Балкан биосерт" и "QC&I интернешънъл сървисиз". От информацията, която те подават в Министерството на земеделието и горите (МЗГ) става ясно, че има тенденция сертифицираните площи с биокултури да се увеличават.
Към момента те са 15 хил. хектара. Делът им от общата обработваема земя в страната обаче е нищожен - под 0.5%. От тези площи в страната се произвеждат биологични мед, чайове, билки, подправки, сушени плодове, гъби, горски плодове и сладка от тях, зеленчуци, етеричномаслени култури, масла и козметични продукти и розово масло. Над 90% от тези продукти се изнасят.
Районите, в които се развива биоземеделието, са Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Монтана и Стара Загора. През последните две години отделни производители вече прилагат биологичен метод на производство и в региона на Русе, Силистра, Хасково, Кърджали, Самоков, Кюстендил и Благоевград.
Отделно в страната са сертифицирани и около 65 000 хектара, от които е позволено да се събират диворастящи билки, горски плодове и гъби. По данни на МЗГ към момента вече са регистрирани и над 96 производители и преработватели на биологични продукти и храни. Все още обаче точна статистика за производството и пазара липсва.
Пътищата към Европа се отварят напълно
Освен че площите в България растат, с членството в ЕС за българските производители на биологична продукция отпадат и ограниченията при внос в общността.
Фирмите вече ще могат свободно да продават продукцията си на европейския пазар, и то под собствени марки. Досега това не беше възможно, тъй като българският сертификат за биологична продукция не се признаваше в Европа.
По тази причина наложената практика, при която фирмите изнасят, е да работят по поръчка на контрагент от съответната европейска страна, който преработва или преопакова продукцията и я продава със свой етикет. Страните, за които основно изнасят българските фирми, са Холандия, Германия, Швейцария и Австрия.
Макар едва 5% от българските биопродукти да се пласират на вътрешния пазар (в някои западноевропейски страни тази стойност е до 70%), тук също има позитивна промяна. Очакванията са местният пазар да се разраства, тъй като български биопродукти вече се продават във вериги като "Била", "Фамилия" и "Елемаг", макар и в малък асортимент.
Листата се състои от биологични кисело мляко, билки, мед, сладка, подправки, сушени плодове и гъби. "След като през есента на 2006 г. стартирахме кампания за популяризиране на биопродуктите, търсенето се увеличава, като месечните продажби на кисело мляко например са нараснали тройно", посочи Стоилко Апостолов, председател на сдружението "Биоселена", обединяващо производителите в страната.
