С ъвсем скоро българският министър на енергетиката Румен Овчаров може да разбере какво означава късо съединение не само в технически, но и в дипломатически аспект.
Това подсказват реакциите на политици и експерти от останалите членки на Европейския съюз и служители на европейските институции на новите идеи на Овчаров за спасяване на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
Ако министърът повтори всички свои твърдения, които разви по медиите в последните седмици, на 15 февруари, по време на съвета на енергийните министри на евросъюза, със сигурност българската делегация ще бъде разтърсена от дипломатически ток.
Подновяването на активността по спасяването на 3 и 4 блок започна малко ненадейно. При прощалната си пресконференция като министър по европейските въпроси Меглена Кунева каза, че по принцип въпросът може да бъде повдиганат. Тя обаче беше цитирана превратно, сякаш възможността е реална.
Тази седмица министър Овчаров даде поредица от интервюта, в който обяснява, че ще поиска повторно отваряне на двата малки блока на АЕЦ "Козлодуй" с аргумента за енергийната криза на Балканите.
Според министъра, ако Брюксел не се съгласи, България трябва да иска по-високи компенсации в размер на 1 млрд. евро.
Говорителят на германското министерство на околната среда и сигурност на атомните реактори Михаел Шрьорен заяви пред "Капитал", че спирането на АЕЦ "Козлодуй" е било едно от условията за приемане на България в EC и затова Берлин ще реагира на всяко предложение от София за възобновяване на работата му резервирано. Такава би била реакцията и за искваната допълнителна финансова компенсация.
"Ако България наистина смята, че трябва да получи повече пари за спирането на 3 и 4 реактор, тя е в правото си да го предложи на останалите страни - членки на ЕС", допълни той. "Само че София не бива да се учудва после, ако като реакция в останалите европейски държави настъпи
Бурен дебат за българското членство
Експерти от федералното министерство заявиха, че въобще не виждат необходимост българският министър на енергетиката да поставя на дневен ред вече решен въпрос. Още повече че са скептични към изброените причини за продължаване на работата на трети и четвърти блок на централата.
Тактично от Берлин обясняват, че всяко предложение на Румен Овчаров по време на срещата на министрите на енергетиката на страните - членки на ЕС, ще бъде посрещнато с раздразнение и неразбиране от страна на Германия.
Критичният към България немски консерватор Матиас Висман, председател на комисията по европейските въпроси на Бундестага и специален съветник по икономическите въпроси на канцлерката Ангела Меркел по време на европейското председателство на Германия, заяви категорично: "Никой в Европа не може да покаже разбиране, ако договорът бъде променен веднага след приемането. Даже новата енергийна стратегия на Европейската комисия не променя споразуменията с България."
По време на посещението в България тази седмици италианският премиер Романо Проди (една от целите му бе и участието на италиански фирми в строежа на "Белене") пък каза за "Капитал", че по въпроса с ядрената енергетика е важен принципът на предпазливостта.
Идентична е и реакцията в Австрия (Виена публикува специален меморандум през 1999 г. срещу "Козлодуй"). "Новата енергийна стратегия на ЕК не поставя под въпрос споразумението за присъединяване на България, то важи независимо от ядрената политика на страната", каза пред "Капитал" Даниел Кап, говорител на австрийския министър на екологията.
От българското министерство на икономиката и енергетиката обявиха, че следващата седмица министър Румен Овчаров ще представи план за отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ. Планът щял да включва политически и технически мерки. Източници от МВнР, пожелали да не бъдат цитирани, изразиха силен скептицизъм.
На теория
възможностите за предоговаряне срока за затваряне на АЕЦ са две.
Първата е България да поиска от Съвета на министрите (т.е. страните членки) да преразгледа решението си за затваряне на блоковете. Експерти от секретариата на съвета обаче коментираха, че в мандата на Европейската комисия да подпише меморандума за предсрочното затваряне на блокове 1 - 4 не се предвижда министрите да се занимават повторно с въпроса. Съветът нямал практика да преразглежда двустранните споразумения между страните кандидатки и Европейската комисия, уточни същият източник.
Единственото решение, което институцията може да вземе, е за по-нататъшни мерки за сигурност на ядрените инсталации. От съвета допълниха, че не виждат юридическо основание за българските искания.
Дори и по някакъв начин страните членки да преразгледат вече взетото си решение, процедурата е изключително сложна. Датата за затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" е записана в договора за присъединяване, който е ратифициран от страните членки, т.е. може да се окаже, че и промяната трябва да бъде ратифицирана - нещо, което изглежда невероятно.
Друга възможност, на която се надяват енергетиците и някои дипломати, е една от прословутите предпазни клаузи в договора за присъединяване на България и Румъния. Член 36 казва, че ако "след присъединяването възникнат сериозни и трайни затруднения в който и да било сектор на икономиката...
България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението". Идеята е, че двата реактора трябва да бъдат пуснати, докато се преодолее енергийният дефицит.
За да се случи това обаче, трябва да има одобрена от Европейската комисия експертиза - а такава не само че няма, но до момента Брюксел отхвърля всички подобни аргументи. От комисията са доста изненадани от логиката мярката да се иска поради дефицита от ток на Балканите.
"Член 36 от договора се отнася за България, следователно аргументи за икономическата ситуация на Балканите нямат нищо общо", коментира за "Капитал" Феран Тарадеяс, говорител на Генерална дирекция "Транспорт и енергетика".
Това очевидно е ясно и за българското министерство на енергетиката и икономиката, след като Овчаров подхвърли, че в замяна на отказа от повторно отваряне България ще иска компенсация от 1 млрд. вместо сегашните 570 млн. евро.
Тарадеяс заяви, че е учуден и до момента комисията не е получавала такова искане. "Вярваме в сметките на експертите, не на приказките на политиците в медиите."
Неофициално експерти в комисията коментираха, че България рискува да изгуби доста от вече отпуснатите й от ЕС средства, много повече от поисканата компенсация. И по-добре София да се съсредоточи върху подготовката за управление на европейските фондове, вместо да иска невъзможни сделки.
Със сигурност Овчаров знае какво го очаква на 15 февруари на заседанието на европейските енергийни министри, със сигурност и екипът му знае това. Въпросът е защо Министерството на икономиката и енергетиката играе целия този театър.
