Kакто дяволът и ангелът могат да четат по съвсем различен начин Библията, така и всеки документ може да бъде четен по различен начин.
Представеният от България доклад за реформите в проблемните области в правосъдието и вътрешните работи (посочени от Брюксел миналата година) обаче може да има само един прочит. И той не е положителният.
В края на миналата седмица България и Румъния представиха на Европейската комисия напредъка си през последната половин година в областта на реформата в съдебната власт и вътрешния ред, борбата с корупцията и организираната престъпност.
И ако румънският доклад бе качен на сайта на правителството почти веднага, българският бе скрит почти седмица с мотив, че е направен за Брюксел, а не за ползване в България.
А когато в крайна сметка се появи на страницата на МВР, стана ясно, че покриването му е напълно оправдано. Вместо конкретни факти и имена отчетът е пълен с объркана статистика, неверни данни и кухи твърдения.
Информацията не е систематична и не показва това, което търси еврокомисията от София - признаци за постоянна тенденция в борбата срещу организираната престъпност и ефективна
Съдебна система
Изискванията на ЕК бяха разпределени в шест показателя за напредък, като България си признава, че е изпълнила само един от тях - приетата след близо половингодишни усилия четвъртата поправка на конституцията. С това конкретните неща приключват и започват празните приказки.
Брюксел съвсем ясно бе показал, че настоява България да приеме нов закон за съдебната власт (ЗСВ) и нов гражданскопроцесуален кодекс (ГПК).
Изготвеният в пълна мъгла ЗСВ буквално хвана последния влак - мина през Министерския съвет в деня, в който бе гласуван и самият доклад. Проектът обаче има доста спорни текстове и вероятно ще престои дълго време в парламента, преди да бъде приет.
В същото време в документа, отпътувал за Брюксел, се казва, че през втората половина на март правната комисия към парламента е започнала разглеждането на второ четене на проекта за нов ГПК. Твърдение, което е абсолютно невярно.
Напредъкът в съдебната реформа е отчетен с проведената през ноември магистратска конференция и подробно изброяване на съдийските и прокурорските назначения от октомври насам.
По отношение на досъдебното производство в доклада се казва, че материалната база на дознателския апарат е значително подобрена. Когато споделихме това твърдение с няколко софийски дознатели, реакцията им варираше от недоумение до ярост.
Истинското раздуване на балона обаче започва с изброяването на "постигнатото" в
Борбата с корупцията
Тук най-внушителното число е 300 хил. Не проверки за корупция. Толкова е броят на... раздадените антикорупционни диплянки от Националната агенция за приходите.
Освен с брошури става ясно, че България се бори с подкупите още с въпросници, семинари, дискусии и обучения. А резултатът от проведените от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) 176 проверки е... два акта за административно нарушение.
В МВР през последните шест месеца са направени 20 ревизии по сигнали за корупция, в резултат от които са уволнени четирима служители. По граничните пунктове са били наказани общо 17 служители - шест от тях са получили последно предупреждение за уволнение, а останалите... смъмрени.
Всички тези данни звучат малко смешно на фона на декларираната "нулева толерантност" към корупционните практики - реалното измерение на качеството на борбата с корупцията без съмнение трябва да бъде броят на осъдителните присъди.
В България взимането на подкуп е престъпление и би следвало всеки заловен служител да бъде изправян пред съда. София предоставя статистика на Брюксел, според която броят на влезлите осъдителни присъди за престъпления, свързани с корупция, за периода октомври 2006 - февруари 2007 г. е 297.
Тези данни обаче странно се разминават със статистиката на съдилищата и прокуратурите. Така например в Софийския военноапелативен съд през 2006 г. осъдените полицаи от цяла България за взимане на подкуп са... десет.
Ако приемем смехотворната теза, че в МВР корупцията е изолирано явление, то би трябвало осъдителните присъди (или поне внесени обвинителни актове) да има в нормалните съдилища.
Статистиката за 2006 г. на Софийската окръжна прокуратура показва, че има един внесен обвинителен акт. В Софийската градска прокуратура (най-голямата окръжна прокуратура в страната) обвинителните актове за взимане на подкуп са 19.
В Стара Загора и Русе има два, в Добрич - четири. В Монтана и Кюстендил няма нито един... Твърде е вероятно посоченото число от 297 осъдителни присъди да е надуто с престъпленията по служба, безстопанственост и други сходни деяния, широко разминаващи се с обществената представа за корупция.
Борбата с организираната престъпност
обаче без съмнение е най-прехвалената част от доклада. Българските власти се отчитат с комбинация от объркани и видимо неверни статистики и субективни твърдения.
Така например, без да се посочват конкретни резултати, се говори за напълно координирана, предвидима и прозрачна организация на полицията, отлично взаимодействие между разследващите органи, прокуратура и съд, активизирана работата по разкриване на предумишлените убийства, пълно използван на полицейските ресурси и т.н.
Без да се дава повече информация, се посочва, че полицията е успяла да предотврати убийствата на трима души от криминалния контингент, планирани от техни конкуренти.
Българските власти дават за пример и издадената преди месец 20-годишна присъда на бургаския сикаджия Пламен Дишков-Кела за това, че през 2002 г. е поръчал убийството на Димитър Стаматов-Мастара.
В представената статистика, според която броят на предумишлените убийства намалява, не се прави разлика между т.нар. публични убийства (част от които МВР упорито нарича битови) и останалите.
Пълно недоумение буди и представената статистика за конфискуваните наркотични вещества. В нея например МВР говори за специализирани полицейски операции, в които са иззети 1060 кг канабис и 224 кг марихуана (две различни наименования на едно и също растение).
В основната част на доклада се казва, че за последните шест месеца са приключени 1706 досъдебни производства за трафик на дрога. От приложените таблици обаче става ясно, че това в действителност е общият брой на дознанията по престъпления, свързани с наркотици.
Едва 76 от тях са за разпространение и няма нито едно приключено дознание за производство. Твърде вероятно е по-голямата част от цитираните в статистиката дознания да са образувани срещу задържани наркозависими със смешно количество дрога.
При съвместни с чуждите служби операции България отчита задържането на 2700 кг дрога и... 50 кг кофеин.
Друг основен елемент от критериите за напредък в борба с организираната престъпност е конфискацията на престъпното имущество. В доклада властите отчитат успеха си в тази област с работата на комисията "Кушлев".
Казва се, че за последните шест месеца е запорирано имущество на стойност за 17.5 млн. лв., а внесените в съда искания за конфискация са 15. И тази информация обаче се разминава с истината - това е общият брой на внесените искове, откакто комисията съществува (август 2005 г.).
Създаването на специализирано звено в ГДБОП, приемането на стратегии и инструкции, подписването на споразумения, провеждането на семинари е напредъкът на българските власти в борбата с прането на пари. Резултатът на тези усилия е пет образувани досъдебни производства.
На няколко места в доклада, неразбираемо защо, се появява и информация за внесеното от двама червени депутати миналото лято предложение за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс.
По обясними причини е спестена малката подробност, че след като проектът бе приет на първо четене от правната комисия през септември, вече повече от шест месеца залежава в Народното събрание.
На базата на доклада, предоставен от България, през юни ЕК ще изготви свой доклад, който за разлика от българския ще е - а) публичен и б) няма да има празни приказки. А и ако след него България не изпълни ангажиментите си, нищо чудно да последва предпазна клауза.
