Елизабет никога не е очаквала да се качи на трона, макар че е дъщеря на лорд Гламис, а в нейните жили тече кръвта на шотландския кралски двор, коментират днес хроникьорите на монархията. Тя била четвъртата дъщеря и деветото дете в семейството. Живеели в замъка Гламис, където преди векове Шекспировият герой Макбет и съпругата му извършили убийството на Дънкан, припомня "Ню Йорк таймс". На младини любимото хоби на Елизабет било "да печели приятели". Идилията на младата аристократка обаче била прекъсната от Първата световна война, когато загинал един от братята й.
През 1923 г. тя се жени за принц Албърт, херцога на Йорк, който е по-малкият брат на престолонаследника Едуард. Преди сватбата лейди Елизабет дала първото - и последното в живота си - интервю пред журналист, в което разказала, че играе голф ("но зле") и обича тениса на тревни кортове. Имали две деца - Елизабет и Маргарет Роуз, чието възпитание младата съпруга приела като своя основна задача. След смъртта на крал Джордж Пети през 1936 г. на трона трябвало да се качи Едуард, но той абдикирал, след като решил да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Двойката заминала в изгнание с титлите Херцог и Херцогиня на Уиндзор, но Елизабет никога не им простила, че са хвърлили съпруга й на вълците, пише "Ню Йорк таймс". В тесен кръг тя дори наричала мисис Симпсън "жената, която уби съпруга ми".
Така властта неочаквано се озовава у съпруга на Елизабет, който бива коронясан през май 1937 г. под името Джордж V. По думите на лорд Халифакс Елизабет имала "желязна ръка в кадифена ръкавица" и помогнала доста на съпруга си, който се чувствал доста неподготвен за държавническите задължения. За съжаление кралят бил с разклатено здраве, а и страстен пушач, и починал от рак на белите дробове през 1952 г.
Наричана "символ на ХХ век" и "най-известната английска баба", тя бе любимката на британците, а поведението й през Втората световна война се сочи като пример за смелост и вярност на народа и страната. След бомбардировките над Лондон на кралицата и принцесите бива предложено да заминат временно за Канада. Елизабет обаче отказва с думите: "Децата не могат да заминат без мен, аз не мога да замина без краля, а кралят не може да замине." Тя дори започнала да взима уроци по стрелба с револвера, подарен й от министър-председателя Чърчил. А когато германските бомби започнали да падат и над Бъкингамския дворец, тя заявила: "Най-сетне ще мога да гледам хората в очите."
В десетилетията като кралица майка - най-дългата роля в живота й - тя е била президент или патрон на 312 британски организации, а освен това е запалена любителка на конните състезания. Дълги години обществеността не знаела, че още през 60-те кралицата майка е претърпяла колостомия (оперативно отваряне на дебелото черво за образуване на изкуствен анус), припомня "Ню Йорк таймс". Жълтата преса обаче никога не е спестявала друга нейна слабост - чашката джин. Веднъж, когато й предложили джин вместо чай, тя коментирала: "Не бях осъзнала, че имам такава репутация. Но щом е тъй, налейте ми един двоен."
Тази година трябваше да бъде тържествено отбелязана 50-годишнината от качването на Елизабет Втора на престола, но празненствата вероятно ще са много по-скромни от очакваното заради кончината на кралицата майка и на дъщеря й принцеса Ана няколко седмици по-рано.
Виж още: Галерия със снимки и специалните сайтове в памет на кралицата майка на Би Би Си, "Гардиън" и Си Ен Ен
Кралицата майка: In memoriam в официалния сайт на британския кралски двор
