Потомка на българи ще се състезава за президентския пост в Бразилия

Б разилският президент Луис Инасиу Лула да Силва ще подкрепи кандидатурата на бразилката от български произход Дилма Русеф за свой наследник на поста държавен глава, съобщи самият Лула да Силва в интервю за италианския вестник "Република".

Русеф е кандидат и за председател на Работническата партия на да Силва.

"Искам Бразилия след мен да бъде управлявана от жена и вече съществува подходящата личност. Това е Дилма Русеф (...) Ще предложа на моята партия да я избере за кандидат, но няма да е лесно да спечелим. В политиката сценариите се сменят много бързо", казва Лула да Силва в интервюто.

Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Бело Оризонте. Баща й е Педро Русеф (роден Петър Русев) - адвокат и бизнесмен от български произход.

През 20-те години на ХХ в. той е бил свързан с Комунистическата партия в България, а през 1929 г. напуска страната по политически причини и се мести във Франция. В края на Втората световна война се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва.

"Той беше личност със силен характер, много образован", споделя Дилма Русеф за своя баща в интервю дадено за българския вестник "Труд" през 2004 г.

Любопитен спомен от нейното детство е запознанството с великата българска поетеса Елисавета Багряна. "Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Бело Оризонте", спомня си Русеф.

След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Паулу.

В средата на 60-те години се присъединява към съпротивата срещу военната диктатура в Бразилия.

"Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Пауло. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих "Палмарес". Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII в. за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя - свобода, равенство и справедливост", споделя Русеф в интервюто си пред "Труд".

През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло - Адемар де Барос, който е протеже на военната хунта и един от най-корумпираните хора в Бразилия. С част от откраднатите 2,5 млн. долара тя подпомага бразилци, емигрирали в чужбина заради военните.

Русеф обаче е заловена от политическата полиция и е осъдена от военен съд, без право на адвокат. Прекарва три години в затвор (1970 г. - 1973 г.), където е подложена на мъчения.

След като е освободена, завършва икономика, има докторат по икономическа и валутна теория.

Била е секретар на финансите в щата Рио Гранде ду Сул между 1991 г, и 1995 г.

През януари 2003 г. оглавява федералното министерство на енергетиката на Бразилия. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва я назначава за началник на своята канцелария.