Иван Кръстев пред "24 часа": "Партиите развиват опасен апетит за СРС и медии"

"Партиите развиват опасен апетит за СРС и медии", е озаглавено интервюто на в. "24 часа" с политолога Иван Кръстев. По думите му: "Предстои ни да преживеем няколко месеца, които може да се окажат най-сложните и не е изключено най-отвратителните в цялата история на прехода. По ред причини и двата сценария - победа на ГЕРБ или победа на БСП - не създават достатъчна увереност в обществото за политическа стабилност и излизане от икономическата криза.

Изборна победа на БСП допълнително ще радикализира обществото и социалистите най-вероятно ще съжаляват, ако получат нов мандат. А ГЕРБ продължава да е големият непознат в българската политика. Ние не знаем нищо за това как би изглеждала една икономическа политика на ГЕРБ. В настоящия момент в сферата на икономиката ГЕРБ не предлага нито убедителни фигури, нито ясни идеи."

"Мачът ще е брутален" е заглавието на коментар на в. "24 часа" на тема какво ще се случи с бъдещи политически съюзи под заглавие "Мачът ще е брутален". Според Румяна Бъчварова от "Маркет линкс" следизборна коалиция между ГЕРБ и БСП е малко вероятна и би била лоша формула за управлението на страната. Противоречивите им възгледи ще блокират всяко управленско решение.

Мирослава Радева от МБМД обръща внимание, че ако НДСВ влезе в евентуална коалиция с БСП и ГЕРБ, това ще е краят на движението.

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" е категорична, че докато Бойко Борисов и Сергей Станишев са начело на партиите си, мисълта за коалиция е почти нереалистична.

Андрей Райчев от "Галъп" лансира идеята за програмно или експертно правителство, тъй като има варианти на обществено и икономическо развитие, при които и двете партии ще бъдат принудени да подкрепят едно и също управление.

Цветозар Томов от "Скала" допуска, че ГЕРБ и БСП биха се съгласили на следизборна коалиция само ако няма друга възможност за съставяне на кабинет.

Васил Тончев от "Сова-Харис" припомня, че в политиката са определящи не емоциите, а интересите. Затова може да се наложи ГЕРБ и БСП да работят заедно след изборите.

Юрий Асланов от "Афис" определа ДПС като естествен съюзник на БСП заради социалния си състав.

"Не искаме коалицията да се идентифицира с Христо Ковачки, а с програмата й", уточнява пред в. "Новинар" Стефан Личев, един от лидерите на движение "Напред".

"Надяваме се на подкрепа на хората, които са патриотично настроени, от страна на хората, които живеят в селските райони, както и на бизнеса около партия "Лидер". Мисля, че ще имаме добър успех - трета сила е съвсем постижим резултат.

Ще се конкурираме с ДПС и "Атака" за третото място в парламента", заявява Личев. Той позиционира "Напред" в центъра и разкрива, че са водени разговори за създаване на един центристки блок или трети път, който да даде малко повече умереност и спокойствие и в политическия, и в обществения живот.

"Борисов иска да има право да проверява кабелите на ЧЕЗ", информира в. "Новинар". Кметът на София Бойко Борисов ще поиска от министъра на икономиката и енергетиката да бъде упълномощен да извършва проверки и контрол върху работата на "ЧЕЗ Електроразпределение-Столично". В събота, когато заваля първият сняг, на телефонната линия за обслужване на клиенти на компанията са получени 30 хил. обаждания, но само 30 % от тях са били приети от оператори.

"Не теглете парите си от допълнителните фондове", съветва от страниците на в. "Монитор" Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт. И обяснява: "Осигурените в доброволните пенсионни фондове, които по закон могат да изтеглят личните си средства, в никакъв случай да не го правят. Ние сме във финансова криза, която засяга световната икономика. Активите, в които са инвестирани средствата, временно са с ниска оценка. Не се знае, разбира се, колко ще продължи тази криза, но това са дългосрочни спестявания, които ще възвърнат стойността си и тя ще бъде увеличена."

"Всичко по 10% в бюджета в сянка", пише в. "Труд". Всички данъци и осигуровки в бюджет 2009 да бъдат 10%, за да нямат стимул фирмите и гражданите да ги укриват. Това предвижда алтернативният вариант на финансовата макрорамка за догодина, разработен от водещи икономисти у нас. Сега размерът на осигуровките е почти 34%, ние предлагаме делът им да падне до 10%, обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него това ще доведе до ползи както за хората и за бизнеса, така и за хазната.

"Няма спиране на кредитирането, а по-високи критерий", уверява в интервю за в. "Класа" Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Той уточнява, че растежът на кредитите в България е бил от порядъка на 50-60 %, докато в Европа - едва няколко процента. От своя страна регулаторът в лицето на централната банка се е наложило да провери дали качеството на портфейла е добро, дали рискът се управлява правилно и т.н. Сега просто се връщаме към по-консервативен модел на банкиране, който се приема от клиентите като спиране на кредитирането, пояснява Хампарцумян.