Филм хвърля светлина върху тъмна глава от турското минало

П риятелите на младежа Михаил Василиадис го предупредили да си тръгне от работа рано и да отиде при семейството си на 6 септември 1955 г.

За няколко часа тълпи хора нападнаха хиляди магазини, църкви и жилища из Истанбул в буйства срещу етническите гърци, принудили в крайна сметка хиляди да напуснат Турция.

Беше шок за цял живот, но е нещо, за което не се говореше 50 години, каза Василиадис, който е бил на 15 години по това време и сега е един от 2800-те или близо толкова гърци, останали в Истанбул. Той е редактор на "Апогевматими"", най-новия гръцкоезичен вестник на Истанбул.

Сега филм, наречен "Болката на есента", разказва историята на тази нощ от преди повече от 50 години - първият път, когато турски филм се занимава със събитията, които истанбулските гърци наричат своята "кристална нощ".

Измислената любовна история на Бехчет и Елена, турчин и гъркиня, е поставена в контекста на напрежението, кулминирало в действителното унищожение на 5300 работни места и жилища, собственост на гърци, арменци, евреи.

Над 500 хил. души са гледали филма, след като започна разпространението му по кината миналия месец, показват данните на фирмата разпространител "Йозен филм".

Телевизионните предавания и вестниците обсъждат както филма, така и събитията, на които той е базиран. Създателите му казват, че общественият дебат е резултат от намаляването на пречките пред свободата на изразяване в курса на усилията на Турция да стане член на ЕС.

Филмът не би могъл да бъде създаден преди 10 години, каза Етиен Махчупян, автор на сценария на филма и редактор на вестника на арменската общност "Агос".

Въпреки че законите за книгите все още ограничават свободното слово, истината е, че има все по-малко неща, които да не могат да бъдат критикувани, допълни Махчупян.

През 2005 г. демонстранти щурмуваха истанбулска галерия и унищожиха изложени снимки от прокурорското разследване на събитията през 1955 г.

Досега ние или сме използвали мълчанието, или сме крещели, за да заличим миналото, каза Мурат Белге, преподавател по литература в университета Билги и политически коментатор, срещу когото през 2006 г. бе заведено дело за критики към отношението на турската държава към малцинствата.

Огромна промяна е, че сега използваме изкуството, за да го изследваме, добавя той.

Във въпросната нощ хиляди протестиращи отиват в центъра на Истанбул, подбудени от съобщенията в новините, че гърци в Солун са взривили къщата, в която през детството си е живял Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на съвременна Турция. Впоследствие се оказва, че съобщението е невярно.

Напрежението между Турция и нейния исторически съперник Гърция по това време са обтегнати заради Кипър.

"Присъстваха полицаи и войници, когато протестът прерасна в насилие. Гробища бяха осквернени, църкви - разграбени, а десетина души загинаха", разказва Дилек Гювен, историк и автор на публикувана през 2005 г. книга по темата ? "Събитията от 6-7 септември". Стотици жени бяха изнасилени, допълни тя.

Щетите са оценени на 50 млн. долара или около 400 млн. долара в днешен план. Повечето от нападенията са срещу обекти, собственост на гърци, но почти една трета са насочени и срещу собственост на арменци и евреи.

Над 5000 души са арестувани, като повечето от тях после са оправдани.

Тогавашният премиер Аднан Мендерес и двама членове на правителството му, свалено от власт с преврат през 1960 г., са признати година по-късно за виновни за нарушаване на конституцията и екзекутирани.

По време на процеса едно от основните обвинения, които съдиите изслушват, е, че правителството на Мендерес стои зад събитията от 1955 г.

Проучването на Дилек Гювен и други учени показва, че конспирацията е по-дълбока и в нея са замесени армията и разузнаването, както и, че тя е имала за цел да притисне малцинствата да оставят имотите си и да напуснат страната.

Филм като този в друга държава би могъл да е просто филм, каза Махчупян. Понеже имаше вакуум и този въпрос никога не е бил обсъждан, сега филмът изпълнява важна мисия, допълни той.

Днес 60% от гърците, които живеят в Истанбул, център на Византийската империя в продължение на хиляда години до 1453 г., са на възраст над 55 години, каза свещеник Доситеос Анагностопулус, говорител на Гръцката православна църква в Истанбул.

Един и половина милиона гърци си заминаха от Турция в Гърция през 1923 г., когато бе създадена турската република, а хиляди други емигрираха, когато "данък благосъстояние", наложен на малцинствата през 1942 г., унищожи парите им преди две години по-късно да бъде отменен.

Около 120 хил. гърци живееха в Истанбул през 1955 г., заяви Анагностопулус. След нападенията още 50 хил. си заминаха, а последният удар бе през 1964 г. след борби между кипърските турци и гърци. До 1966 г. останаха само 30 хил. гърци, допълни той.

Истанбул, град с 15-милионно население, е дом също за около 60 хил. арменци и 20 хил. евреи.

6-7 септември беше нашата "Кристалнахт", заяви Анагностопулус, сравнявайки нощта с нацисткия погром от 1938 г., белязал началото на Холокоста.

"Възможността нещо подобно да се случи отново са малки, защото днешната турска младеж е по-критична в начина си на мислене. Но за да сме сигурни, те трябва да научат, че тази катастрофа се е случила, ето защо филмът е важен", смята той.

Вселенската патриаршия, духовен център на световното 250-милионно православно християнство, все още се намира в Истанбул. ЕС критикува отказа на турското правителство да признае законния статут на патриаршията и забраната за обучаване на православни свещеници.

Анагностопулус заяви, че промяната от 2006 г. в закона за немюсюлманските фондации е облекчила ограниченията върху имуществените права на гърците. Правителството обаче върна само една от сградите, за които Европейският съд за човешките права постанови, че незаконно е конфискувало през годините.

Турското правителство така и не се извини официално за ролята на държавата в насилието преди 54 години.

Ние в Турция съзнаваме какво сме извършили, но не успяваме да се изправим срещу него и продължаваме да го повтаряме, каза Мурат Белге.

Това е общество, което не успява да погребе мъртвите си, и в резултат имаме много духове, които бродят наоколо, отбелязва той.