2008-а е първата година, в която българите ще усетят на гърба си, или по-точно - в джоба си, че влизането ни в ЕС не е само символично.
Огромната инвестиция, усилието, което всички направихме за 18 години, ще започне да дава резултат. От друга страна - ще потекат европейските пари, а те никак не са малко.
Ситуацията, в която се намираме, не е уникална за България - същото се наблюдава в Полша, Унгария, Чехия и други посткомунистически държави.
Красноречиви са икономическите показатели на страната ни. През миналата година за първи път брутният вътрешен продукт на глава от населението е по-висок от 1990 г.
Вече произвеждаме повече отколкото при Тодор Живков
В същото време обаче недоволството расте. Защото у нас има класово общество. Кажеш ли "Ние българите сме...", това е грешно. Има едни българи, има и други - богати, бедни, средни.
От една страна, чакаме нещо хубаво, а от друга, трябва да свикнем, колкото и да ни е трудно, с класовото общество и всички негови недостатъци и предимства. Това е главното противоречие, което ще обуславя и 2008-а, и следващите няколко години.
Някои българи ще стават по-зле. По-точно - ще се чувстват по-зле, независимо че ядат и консумират повече. Те обаче ще изостават спрямо средното ниво и от това ще се чувстват по-зле. Но такава е природата на обществото, към което се присъединихме.
Европа, освен че е клубът на богатите и красивите, освен че е може би най-могъщото и интересно политическо формирование в историята на човечеството, е и класово общество.
През 2008 г. няма да има толкова политически, колкото социални вълнения. Цели слоеве от обществото ще са недоволни и ще изразяват гнева си. Погледнете Франция, Гърция, Германия даже - няма никакво съмнение -
чакат ни стачки, и то за много дълго време
Отделен въпрос е дали дребните партии, които силно мечтаят да превърнат социалното недоволство в политическо, ще успеят.
Никак не е сигурно, че ГЕРБ би искала да предприеме подобно нещо. Това би означавало да играят за чужди интереси. Борисов и неговите колеги постигнаха такива успехи през 2007-а, че решително могат да изчакат ябълката на властта да падне в ръцете им, а не да друсат дървото.
Ако ГЕРБ действат разумно, те хиляди пъти ще предпочетат да изчакат нормалните избори, за които социалното вълнение пак ще им помага, отколкото да тръгнат да печелят някакви 6 месеца с предсрочен вот.
Още повече, че мнозина се надяват да се возят на гърба на ГЕРБ. Едва ли и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов обаче ще позволят това да се случи. От тази гледна точка дясното обединение с ГЕРБ ми се струва почти невъзможно.
В левицата пък преди края на управленския мандат е изключено да има разцепление. Въпреки че отпадна един мощен фактор, който обединяваше левите - той се казваше СДС. Мощното магнитно синьо поле
тушираше острите спорове в БСП
Различията в тази партия се изразяват в обвинението "вие не сте леви". То не е междуличностно, а сериозен политически водораздел, в който и двете страни имат своите аргументи.
Появата на Борисов и ГЕРБ като дясно без антикомунизъм лишава лявото от спойката, която ми даваше СДС. И конфликтът сред червените ще се разрази след изтичането на мандата през 2009 г.
Най-вероятно и ремонт на кабинета няма да има - много трудно се прави такъв с всички необходими баланси на интереси в тройна коалиция.
Но всичко това не означава, че годината ще бъде скучна от политическа гледна точка. През октомври ще започне подготовката за редовните парламентарни избори, много по-рано ще тръгнат митинги и стачки - чакат ни гореща пролет и още по-гореща есен.
