Богати млади българи искали зелени покриви

Към "висока зелена архитектура" в България засега се ориентират малцина богати българи, въпреки че нормативно процесът е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви у нас са отворени, коментира пред БТА зам.-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас (СЛА) арх. Веселин Василев.

По данни на съюза в момента се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв.м ще има и нова бизнес сграда в столицата.

Най-масово е приложението на този тип озеленяване върху гаражни пространства и подземни паркинги, подобни проекти има и в провинцията.

Изграждането на зелени покриви у нас (известни като "градините на Вавилон") е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите.

По думите им това се стимулира и от ЕС, който все повече извежда на фокус екологичното строителство.

По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса.

Зелените покриви служат и като естествени климатици,

защото зимата задържат топлината в сградите, а лятото ги охлаждат, обясняват още експертите.

Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, обогатява го с кислород и намалява емисиите на въглероден диоксид.

В световен мащаб зелените покриви са се увеличили с 35% през последните няколко години. Емблематични са сградите на кметството в Чикаго, университета в щата Пенсилвания и др.

Все повече богати хора предпочитат "зелени мезонети". По подобен начин е устроено градското жилище на София Лорен в Рим, както и апартаментът на Жан-Пол Белмондо в Париж.

У нас към "висока зелена архитектура" засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите.

В България обаче няма критерий за зелената архитектура,

коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието все пак постепенно започва да се налага предимно като част от екологичната и най-вече като предмет на ландшафтната архитектура.

Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма "вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вреди в околната среда.

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" след обстойна промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в чл.62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи.

Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г.

Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на съюза, обнадежден е арх. Василев.

Озеленените сгради реализират и енергоспестяващ ефект

Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10%. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 куб.м за отоплителен сезон.

Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност.

Според експертите растителността елиминира също така влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи. Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15-20 на сто, а при специални конструкции и до 70%, твърдят нашите специалисти.

Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела.

Независимо от предимствата, инвеститорите избягват

зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера, обяснява арх. Василев. Според него собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата.

По думите му обаче съвременните материали гарантират, че това няма да се случи. Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно, категорични са архитектите.

Според тях за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията в покривните градини, е добре да се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове.

Историята покривните градини датират от хилядолетия. Те се свързват с култа към финикийския бог Адонис - символ на разцъфтяването и повяхването на природата. През 600 г. пр. н.е. вавилонската царица Семирамида засадила растения от Средиземноморието в големи отвори по терасите на двореца. Така висящите й градини заедно с поливните съоръжения са обявени за едно от седемте чудеса на света.

Богатите римляни отглеждали растения на терасите и покривите си. През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни растения.

След появата на стоманобетона покривното озеленяване е придобило голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ, Япония, Австралия, Канада.