К ампания на Агенцията за следприватизационен контрол по ипотекиране на активи породи недоволство сред бизнеса, а юристи прогнозираха серия от съдебни дела. По информация на ведомството през последните 6 месеца това се е случило със собствеността на над 400 дружества с неуредени задължения към държавата по приватизационни сделки.
Тези права агенцията получи с последните поправки в закона за приватизацията с цел по-бързо да събира неустойки от некоректни купувачи. Част от ипотеките са наложени не върху имущество на длъжниците, а върху активи на продадените дружества, някои от които вече са с други собственици.
Основният проблем идва от факта, че новите собственици не са уведомени за утежнението върху активите им.
С последните поправки в закона се записа, че за обезпечаване на задълженията по приватизационните договори агенцията може да предприеме действия за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение.
Тази промяна стана известна като поправката "Бояна филм", тъй като дълго време сделката не можеше да приключи, защото ръководството на киноцентъра не искаше да подпише документите, необходими за учредяването на ипотека върху земята в полза на държавата.
Друг текст от закона обаче доразвива полето на това правомощие, като дава възможност на АСК да учредява законна ипотека с молба до службата по вписванията, като в този случай не е необходим договор между двете страни. Така на практика надзорниците на приватизацията ипотекират активите, без техният собственик да знае това.
Законът дава избор на ведомството дали да ипотекира имот на купувача по сделката или на приватизираното предприятие. От текста на параграф 8 става ясно, че при заварените приватизационни договори с неуредени задължения ще се ипотекират имоти на продаденото дружество по стария закон за приватизация.
В случая става въпрос за сделки от периода 1998 - 2000 г., когато беше раздържавена голяма част от икономиката. Според юристи тази схема засяга правата на трети лица, например миноритарните акционери или нови собственици на предприятието.
В 6-месечния срок, който АСК получи за учредяването на ипотеки и който изтече в началото на март, агенцията успешно е вписала 444 обезпечения върху имоти на приватизирани дружества. От тях 369 са по сделки с работническо-мениджърски дружества (РМД).
Ипотека върху имущество на купувача има по 68 сделки, които са по новия закон за приватизация от 2002 г. Ведомството е получило и 132 отказа от съдиите по вписванията, които обжалва.
От агенцията посочиха като основен мотив да се ипотекират имоти на продадени по стария закон предприятия факта, че голяма част от неизрядните купувачи са РМД. С новия закон работническо-мениджърските дружества загубиха преференциите си като разсрочване на цената за 10 години например и от 2002 г. няма сделки с такива дружества.
"Идеята на законодателя беше, че РМД са специално създадени и те нямат имущество освен купените акции в дружеството, т.е. най-надеждното обезпечение е точно актив на приватизираното предприятие", обясни Атанаска Бозова, изпълнителен директор на АСК.
По думите й агенцията не е искала ипотеки в случаите, когато длъжниците са започнали доброволно да плащат задължения или когато ведомството е разбрало от справки на службите по вписванията, че собственикът е друг.
Експерти от агенцията обаче обясниха, че ведомството не е длъжно да следи смените в собствеността и да прави подобна проверка за всеки конкретен случай.
На въпроса защо не са уведомявали собствениците на предприятията за ипотеките от агенцията отговориха, че по закон не са длъжни да го правят. Когато решим да реализираме ипотеката, новият собственик може да обжалва и съдът ще реши, каза Бозова.
Последните промени в закона за приватизация бяха инициирани основно от Агенцията за следприватизационен контрол, за да се улесни нейната работа. Между двете четения в парламента на проекта, внесен от правителството, измененията бяха разглеждани от междуведомствена работна група от депутати и експерти.
Разширените правомощия целят да защитят държавния интерес в контекста на многото дела срещу неизрядни купувачи, които се водят в момента, обясни председателят на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев.
Работодателските организации единодушно определиха текста като недомислен. Проблем с изпълнението на приватизационните договори има, но не е това начинът за решаването им, казаха от Асоциацията на индустриалния капитал.
Текстът сериозно засяга интересите на трети добросъвестни лица, смятат и от Българската стопанска камара. Това е абсурд и презумпция за виновност - не може някой еднолично да учредява ипотека върху имущество, смятат от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Явно законът е по-строг, отколкото трябва, но то е с цел да се защити държавният интерес, коментираха депутати юристи от парламентарната икономическа комисия. Те защитиха правомощието на АСК с аргумента, че когато един инвеститор купува имущество, е длъжен да направи справка дали върху него има вещни тежести.
Това обяснение обаче не важи за сделките, направени, преди парламентът да даде тези права на агенцията.
Според други юристи обаче учредяването на ипотека само с молба на АСК означава, че със закон се въвежда утежнение на частната собственост и риск за принудителното й отчуждаване. Според тях текстовете са противоконституционни и ще доведат до правен хаос и серия от съдебни дела.
