Бизнестемите в пресата днес, 9 юни 2003 г.

П�з �з март 2002 г. САЩ наложиха антидъмпингови мита от 8 до 30% върху широка гама от стоманени изделия, за да защитят местното производство, пише вестник "Пари". Година по-късно оценките за тях са противоречиви - местните компании продължават да отчитат загуби, а в предварителна разпоредба СТО (Световната търговска организация) обяви, че митата нарушават търговските правила.

Ако решението се потвърди, ЕС, Япония, Бразилия и други страни ще имат право на ответни мерки. Българското министерство на икономиката е отхвърлило искането на "Кремиковци" АД за въвеждане на защитни мерки за вносната стомана.

Върховният касационен съд върна за преразглеждане на Врачанския окръжен съд делото за обявяване на "Химко" АД в несъстоятелност по искове на "Булгаргаз" и НЕК. Според върховната инстанция ВОЗ трябва да разгледа делото по същество и да излезе с решение от двата иска на кредиторите. В края на м. г. "Булгаргаз" и НЕК поискаха несъстоятелност на "Химко" заради натрупани задължения от общо 103 млн. лв. Тогава ВОЗ излезе с определение, че няма безспорност на задълженията към двете държавни дружества и исковете им бяха отхвърлени. Определението бе потвърдено и от Софийския апелативен съд.

Споразумението за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между България и Турция от 1998 г. ще обсъждат днес в Анкара правителствени делегации на двете страни, напомня "Пари". От българска страна за Турция заминават министрите на регионалното развитие и на енергетиката Валентин Церовски и Милко Ковачев. Те ще предложат нови подходи за финансиране на проектите "Горна Арда" и магистрала "Марица", а от турска страна ще очакват да им бъде посочен различен от "Джейлан холдинг" изпълнител на обектите.

Ако двете делегации постигнат съгласие, доставките на ток по дългосрочния договор за износ между НЕК и турската "Tetas" ще бъдат възобновени. Бившият министър на енергетиката от екипа на Жан Виденов Румен Овчаров препоръча да се водят умни преговори с Турция, защото само след 3-4 месеца турската промишленост отново ще изпита силна необходимост от големи количества електроенергия.

"Екофон инвест" ще изгради фабрика за производство на екобрикети от растителни отпадъци до Генерал Тошево, в която ще бъдат вложени 3,8 млн. лева. Това съобщи управителят на дружеството Васил Петров, цитиран от "Дневник". Според него 200 000 лева от планираната инвестиция са собствени средства, а останалата част от сумата е осигурена от предприсъединителните фондове на ЕС. Технологичните линии за новото производство вече са закупени от плевенския завод " Н.Й.Вапцаров". Производствения капацитет на фабриката ще е 45-48 000 тона брикети при едногодишна работа и непрекъснат цикъл на производство. Очакванията са вложението да се възвърне за три години.

Централноевропейските страни, които предстои да станат членки на ЕС през 2004 г., ще успеят да покрият критериите за присъединяване към еврозоната най-рано през 2009 г. Това твърди в своя актуален доклад глобалната инвестиционна банка "Джей Пи Морган". Страните от т.нар. Вишеградска четворка - Унгария, Полша, Чехия и Словакия, имат да разрешат сложното противоречие между постигането на ускорен растеж и възприемането на еврото като национална валута, което те искат да направят възможно най-бързо.

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) ще създаде рейтингова страница на българските компании в интернет. Това съобщи председателят на БТПП Божидар Божинов. Той обясни, че вече са в ход преговори с четири рейтингови агенции, като идеята ще се осъществи съвместно с една от тях. Целта на рейтинговата страница е да се създаде единна база за фирмите в страната, до която да има бърз и лесен достъп. Това ще опрости работата на митническите и данъчните служби, както и преговорите между предприемачите, смята Божинов.

Според него около 50% от износа от България се осъществява от 100 дружества, които работят в светлата част на икономиката. Останалата половина от експорта се извършва от над 10 хил. компании, голяма част от които са с неясна дейност и създават проблеми както на митническата и данъчната администрация, така и на бизнеса, работещ с по-големи мащаби.

Високите обезпечения са една от бариерите пред малките фирми, които искат да получат кредит от банка, пише "Стандарт". Финансовите институции искат парите им да бъдат гарантирани 150, 200, а дори и 300 на сто, което често е непосилно за дребния бизнес. Специална гаранционна линия, която да поеме половината от обезпечението на кредитите, тръгва в Насърчителна банка от 1 юли. Това предвижда споразумение на банката с Европейския гаранционен фонд, което предстои да бъде подписано до края на юни. Гаранционната линия ще е на стойност седем млн. евро, обяви Ели Хаджиева, шеф на дирекция "Кредитиране" в трезора.