"Турският кандидат за БТК "Тюрк телеком - Коч холдинг" може да стане трети GSM", е друга от темите на "Дневник". Консорциумът проявява интерес към лиценз за третия GSM оператор и е готов да използва дружеството "Мобиком" като основа за него. Това съобщава за изданието координаторът на проекта Мурад Ардач. Според него трети оператор може да бъде продаден само заедно с БТК, защото за още един самостоятелен играч на мобилния пазар в България е останало твърде малко място. За предлагането на третия GSM в рамките на БТК се обяви лидерът на БСП Сергей Станишев. След среща с премиера Симеон Сакскобургготски той каза, че партията е против продажбата на телекома при сегашните оферти, настоя за отлагането й и спомена за третия оператор като начин за повишаване на цената.
"Дневник" разкрива още, че сроежът на АЕЦ "Белене" може да се окаже уговорка с Русия. Руски компании могат да строят електроцентралата и да я експлоатират, да доставят ядреното гориво за нея и цената на електроенергията да бъде конкурентна на пазара. Това прогнозираха енергийни експерти пред вестника. През миналата седмица енергийният министър Милко Ковачев обяви, че строителството на централата ще бъде размразено с решение на правителство, което се очаква в скоро време. Руският вестник "Областная газета Екатеринбург" съобщи, че по време на посещението на президента Георги Първанов и на премиера Симеон Саксгобургготски в Русия и двамата са изразили заинтересованост за по-тесни връзки в атомната енергетика. Това важи особено за участие на специалисти от Белоярската АЕЦ, която може да участва със свердловски строители в изграждането на нова мощност. Според енергийните експерти руските компании имат желание да притежават енергийни обекти у нас, като ТЕЦ "Варна" и 7-те електроразпределителни дружества.
В. "Сега" акцентира на новината, че няма да има увеличение на цените за телефонни разговори до края на годината. Съобщението е на изпълнителния директор на компанията Иван Спасов на семинар във Варна. От 1 януари 2003 година ще падне монополът на БТК на пазара на фиксираните услуги. Условията за абонатите на компанията обаче няма да се променят съществено. Според Спасов борбата между частните компании за навлизането на този пазар ще е насочена предимно към високоплатежните и корпоративните клиенти. Тяхната намеса се очаква и на пазара на международните и междуселищните разговори.
Вдигането на квотата за зърно за държавния резерв е друга тема на вестника. От 3000 или 4000 тона зърно ще се изкупуват от производител за стоковия фонд "Зърно" вместо до 1000 тона, както беше досега. Новината обяви земеделският министър Мехмед Дикме. Промени в изискванията към зърнопроизводителите при изкупуването и при ново разглеждане на заявките няма да има, казва още той. Дъждовете са единственият проблем за забавяне на есенната сеитба, но агроведомството нямало притеснения за кампанията. "Сега" пише и за поискания от Сметната палата контрол върху обществените поръчки. Предложението за контрол бе направено то шефа на парламентарната бюджетна комисия Иван Искров при вчерашното обсъждане на дейността на палатата през 2001 г. "С промените на закона за обществените поръчки, приети преди лятната ваканция, поискахме да ни възложат подобни функции, но предложението не мина", пояснява на страниците на "Сега" пред депутатите председателят на Сметната палата Георги Николов. При ревизии на палатата често се откривали нарушения в обществените търгове, които ДФК не установява.
Инфлация от 0,8% е регистрирала националната статистика през септември, пише опще "Сега". Тя е предизвикана най-вече от поскъпването на зеленчуците и горивата, обясняват от НСИ и допълват, че това е най-ниското равнище на показателя за този месец през последните пет години. През септември храните са поскъпнали с 1,5%. Най-чувствително е повишението в цените на зеленчуците - общо с 14,3%. При тях рекорд държат картофите със скок в цената от 39,1%, доматите - 42,6%, краставиците - 37,7%. Свинското е поскъпнало с 5% през миналия месец, киселото мляко - с 2,1%, а яйцата - с 9,7%. Вдигнали са се също цените на ориза, каймата, кашкавала, безалкохолните напитки. По-евтино са се продавали захарта, брашното, виното и др.
В. "КЕШ" пък съобщава, че съдбата на АЕЦ ще се решава в съда на 12 ноември. Подателите на жалбата смятат, че решението на МС е взето при липса на компетентност, защото Народното събрание не е давало мандат на правителството да взема решение относно 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и да се ангажира тези блокове да бъдат затворени през 2006 г. Според жалбоподателите решението на кабинета противоречи и на решението на НС от 02. 10. 2002 г., с което парламентът прие, че при определяне срока за експлоатация "следва да се отчитат социалноикономическите възможности на страната и да не предхожда пълноправното членство на България в ЕС". "Съгласно Конституцията България е република с парламентарно управление. Така че приетите от НС решения са задължителни за всички държавни органи, включително и за Министерския съвет" пише в жалбата. Тезата обаче е спорна, тъй като решението на НС може да се разглежда и като нарушение на основния конституционен принцип за разделение на властите и намеса на законодателната власт в дела от изричната компетентност на изпълнителната, смятат юристи. Делото е насрочено за разглеждане в открито заседание пред тричленен състав на ВАС на 12. 11. 2002 г.
Официалните договори за приемането на всяка страна в Еропейския съюз ще бъдат подписани през пролетта на 2003 година с надежда до началото на 2004 г. те да бъдат ратифицирани и избирателите от новоприетите страни да могат да участват в европейските избори същата година, пише още "КЕШ". С това членовете на ЕС ще станат 25. На две страни кандидатки, които бяха оставени извън десетката, а именно България и Румъния, ще бъде посочена 2007 година като време за приемането им в ЕС. На 13-ата страна кандидатка - Турция, ще бъде предложено ново споразумение за партньорство вместо желаната от нея твърда дата за започване на официалните преговори за приемането. Очакването на Европейската комисия е съветът през декември да стане една голяма демонстрация на задоволство от успешното разширяване и в този смисъл - обединяване на Европа. Изданието публикува и интервю с Пирита Сорса, постоянен представител на МВФ за България. Според него правителството поема голям риск с обсъждания напоследък проект за инвестиционен фонд. "Невинаги е необходимо МВФ и правителството да са на едно и също мнение. Нашият съвет е, че този фонд не е добра идея, но ако правителството е решено да го реализира, това е негов избор. Например в миналото ние го посъветвахме да не продава миноритарните дялове на приватизираните компании на борсата и тогава то постъпи по свое усмотрение. Но за важните въпроси като изготвянето на бюджета и макроикономическите реформи ние трябва да достигнем до съгласие по стендбай споразумението.", казва Сорса за "КЕШ".
Последвайте ни
