И деята на Шуми да отпразнува 60-годишнината на "Ферари" по този начин беше хубава. Хващаш някой фотограф от световна класа и няколко стари класики на "Ферари", обличаш се както подобава и си правиш страхотен кеф, въртейки цял ден обиколки на "Фиорано".
Тези снимки на Михаел Комте се появиха наскоро в немското издание на "Венити Феър" и скоро ще бъдат публикувани в албум със снимки и коментари на Шуми, наречен "91-7".
Те показват Шуми като конте, което се забавлява зад волана. Да забравим факта, че той е най-успешният пилот на "Ферари" във "Формула 1", да забравим за 91-те победи, 7-те световни титли и безмилостната му прецизност като на машина.
Той е влюбен в колите. Публичният му имидж на извънредно арогантен (понякога) не отразява истинската същност на Шуми. Той е просто човек, който обича автомобилите. А сега изглеждал по-спокоен от всякога.
Пилотите не са особено сладкодумни създания и много често им е трудно да опишат как точно шофират нечовешки бързо.
Хора като мен - запалени шофьори без особени умения зад волана, са запленени от начина, по който пилотите от "Формула 1" карат. От това какво им минава през главите докато влизат с чудовищно бързи коли в завои като 130R на "Сузука" с 320 км/ч.
На сантиметри от бордюрите и при дебнещата ги смърт от най-малкото поднасяне...
Всичко за Шуми е да знаеш къде е предела. Звучи като клише, но по този начин той обяснява стила си на каране. Чувството е интуитивно. И накара неговият бивш съотборник Еди Ървайн да каже, че да си партнираш с Михаел във "Ферари" било "все едно да те удрят по главата с бухалка за крикет на всеки две седмици".
Дори детайлното проучване на телеметричните данни по никакъв начин не помогна на Еди да се доближи до времената на Шуми.
Ето как в откъс от "91-7" Шуми описва начина си на каране:
"Чувството, че си на предела и продължаваш отвъд, че постоянно преминаваш границата на възможното - това е важното и това прави "Формула 1" толкова интересна.
Най-бързата ми обиколка в квалификацията на "Сузука" през 2001 г. е добър пример. Направих я за 1:32,484. Усещането е страхотно, чувстваш се жив, надминал си себе си.
Според нашите предвиждания, можех да се справя за 1:33,2 - времето на Рубенс. Но бях почти осем десети по-бърз. Това беше истинска награда за положения труд.
Има завои, които изискват много. Спа е толкова велика дори само заради Eau Rouge ("Червената вода") - този ъгъл на завоя... наподобява малко карането нагоре по стена. Всичките тези полегатости и наклони, надолу и нагоре... Наистина е необичайно и е голямо предизвикателство!
Единствените места, които могат да се сравняват с "Червената вода", са "Сузука" и може би "Нюрбургринг". Но завоите твърде много се преливат, прекалено широки са.
Ако не уцелиш правилната траектория на "Червената вода", просто не се справяш както трябва - прекалено си бавен и го забелязваш веднага.
Или пък "Сузука" с всичките й S-образни завои: ако минеш както трябва по тях, можеш да наваксаш доста време. А този 130R... Сега са сложили скоростомер на изхода - веднъж вдигнах 306 км/ч, а Рубенс почти 290 км/ч в една и съща тренировка.
Това са моментите, заради които настина си струва. Мога да измъкна от такива завои много повече от другите пилоти. Те са изключително трудни и високоскоростни и ако минеш през тях както трябва, наистина е голямо забавление.
В S-образните завои на "Сузука" все едно летиш, усещаш, че си бърз и хронометърът го потвърждава. Чувството, че си се справил почти перфектно ти носи голямо удовлетворение.
Карането по обикновен шикан - със спирането и след това самото му преминаване, не е нищо специално за мен, защото не ти дава възможност да се изявиш. Едно от колелетата може да блокира и тогава изпускаш момента да завиеш.
Но другите, високоскоростни завои са впечатляващи. Трябва да натискаш спирачките и да удържаш колата при огромно страничното ускорение. През цялото време си на предела.
Моторните спортове не са тест за кураж или пък демонстрация на сила. Трябва да усещаш дали колата ще може да вземе завой с определена скорост или не.
И от теб зависи да завиеш по правилния начин, но ако ти трябва смелост за това - тогава имаш проблем. Трябва да усещаш къде е пределът на възможностите ти.
Един разумен пилот обикновено кара на ръба. Просто защото ако преминеш границата си по-бавен - плъзгаш се в завоите и съсипваш гумите. А има шанс и да изхвърчиш от пистата.
Никога не съм си казвал например, че зоната за сигурност е голяма, мога да мина този участък на пълна газ и да видя какво ще стане. Във всеки завой се опитвам да определя къде е пределът. Мога да го усетя.
Но за тази работа трябва да вляза в завоя по-бързо, отколкото изглежда възможно. Това е единственият начин да разбера колко бързо мога да мина. Единственият начин да стигна до предела и може би да осъзная, че е бил една стъпка по-нататък.
Когато говоря за "предела" имам предвид колата. Защото моята сигурност е на първо място. Ни най-малко не бих пренебрегнал ограниченията на болида и не бих рискувал живота си. Никога.
Моята цел е докрай да изцедя потенциала на колата и да карам перфектно. Това е чарът. Когато усетиш пределът на възможностите те изпълва задоволство. Но битката е постоянна, особено срещу законите на физиката.
Например има участъци като комбинацията от завои 5 и 6 в Малайзия, където всичко, което можеш да направиш, е да се концентрираш максимално и да се изправиш срещу центробежните сили.
Бориш се, за да правиш неща като да държиш главата си изправена или да сменяш скоростите, бориш се да имаш контрол над колата...
Най-приятното чувство е при продължителни натоварвания по време на състезания или тренировки. В началото постоянно се коригираш, докато всичко стане перфектно. И в един момент се постига плавност, спокоен ритъм... Трудно е да се опише, но е прекрасно.
С колата сте едно цяло, няма нужда повече да се борите с нея, за да я държите на предела на възможностите.
Това е моментът - нататък не виждам нищо друго, освен идеалната траектория. Черна тясна ивица, простираща се пред мен. Оглеждам се за местата за завиване, местата, които определят идеалната траектория.
Знам къде са те, в главата ми са, мога да ги почувствам. Увереността, че си точно на предела, е изключително силна."
Книгата "91-7: Михаел Комте за Михаел Шумахер" е на пазара този месец.
