Б авното хранене е обратното на бързото. Но не само на него, а на целия нехаен и неангажиран начин на живот, който върви ръка за ръка с фаст фууд-а.
Това с полезната и вредната храна вече взе и мен да ме обърква. Все по-трудно става да си сигурен дори в нещата, които приемаш за константи.
Затова концепцията на движението Slow Food или "Бавно хранене" е добре дошла за всички объркани индивиди. Не че е нещо ново, напротив, Slow Food съществуват от 1989 г. Разликата е, че днес много повече хора имат нужда от техните идеи.
А те не са сложни. Бавното хранене е обратното на бързото. Но не само на него, а на целия нехаен и неангажиран начин на живот, който върви ръка за ръка с фаст фууд-а.
Днес сме толкова заети, че нямаме време да мислим за това с какво се храним, откъде идва храната, какви са проблемите на производителите... и храна ли е изобщо това, с което се препитаваме.
Slow Food се бори за активно консуматорство или, ако използваме тяхната собствена терминология, за съпроизводство. Ако сме наясно с това кой и как произвежда храната ни, ще можем да правим информиран избор и да подкрепяме добрата, чистата и справедливо произведена храна. Така ставаме партньори в производствения процес, не наблюдатели.
Не случайно на пазарите на производителите в Англия (farmers' markets) най-голямата атракция е разговорът с фермера. Знам например, че ябълките и крушите, които си купувам, са от биоферма в Кент, където работи едно българско момче - Антон. В началото Антон не е знаел бъкел английски, а сега говори и английски, и полски!
Знам също, че човекът с яйцата от свободни кокошки е болен. Знам го от жена му, която го замества...
Slow Food организират всякакви събития, изложения, пазари, за да засилят спойката между производителите и потребителите (пардон, съпроизводителите). Те подкрепят малките производители, хората, които съхраняват традициите на мястото, където живеят, защото в процеса те запазват биоразнообразието, грижат се да има хуманно отношение към животните, справедливо заплащане...
В момента Slow Food работят по общо 270 проекта, единият от които е свързан със съхранение на смилянския боб в България!
Оказва се, значи, че това с полезната и вредната храна не е толкова сложно. Не и ако започнем с въпроса "полезна за кого?" За нас, за околната среда, за тези, които я произвеждат? На много хора този информационен багаж ще се стори излишен. За всички останали е Slow Food.
криза, която тихо расте" />
