Атанас Щилиянов е на 59 години, ИТ специалист, говори четири чужди езика и освен това е вторият българин, оцелял от катастрофата на Боинг 737-800 на "Търкиш еърлайнс", който се разби при приземяване на амстердамското летище "Схипхол" на 25 февруари 2009 г.
При инцидента самолетът се сцепи на две места, а
мястото на Щилиянов е било точно до едната пробойна.
В резултат има счупена гръдна кост, но поне е жив и вече в родината. Девет от пътниците нямаха този късмет а общо около 80 души бяха ранени при инцидента.
Историята си на очевидец Щилиянов споделя пред в. "24 часа".
Той разказва, че се е озовал на борда на самолета, пътувайки от Ашхабад през Истанбул за Амстердам. В Туркменистан работил по проект на Европейския съюз.
Мястото му било до пътеката в задната част на самолета, близо до тоалетните. При стандартното съобщение пътниците да се приготвят за кацане той погледнал и видял, че самолетът е на около 250 м височина.
"Буквално след 1-2 секунди самолетът направи човка напред, при което
машината пропадна с около 200 м,
като зави наляво - наклони се лявото крило на джета," разказва Щилиянов.
"Някои изпищяха още в момента на самото пропадане. Пилотът се опита да вдигне машината, но не успя и носът се вдигна доста нагоре, настъпи рязко движение, опашката пропадна и се заби в една току-що изорана нива. Усещането беше като при силно земетресение. Опашката на самолетът се беше отчупила, а заради форсирания двигател, моторите се отцепиха и бяха излетели напред - на около 50-100 м от основната част на машината, разказва Щилиянов, който в студентските си години е бил стюард в БГА "Балкан".
Според него
падането в току-що разорана нива всъщност е било малшанс.
Влажната почва прихваща като лепило, заради което силата на удара е още по-голяма. "Ако беше на асфалт или на вода, както например стана с машината в река Хъдсън, Ню Йорк, съвсем наскоро, тогава силата на удара може да се намали от изминатия път по пистата или по вода до окончателното спиране.
"В момента на удара
върху главата ми падна част от тавана на самолета.
След това буквално за секунди се озовах под открито небе, тъй като мястото ми се оказа точно там, където се счупи самолетът", разказва той пред вестника. "В първите няколко секунди настана тишина. После започнаха да скачат хора откъм опашката на самолета от метър и половина височина."
Щилиянов разказва, че част от пътниците са тръгнали обратно към самолета, за да си приберат багаж. Той също мислел да го стори, но забелязал течност, затова се отдалечил възможно най-много от машината.
"В първите минути беше много тъмно, защото имаше много прах, хаос, нищо не се виждаше... Започнах да се опипвам, за да установя дали имам наранявания или счупвания. Видях, че от мен течеше кръв. Ухото ми беше разрязано почти като при Ван Гог, но слава богу сега е зашито."
След инцидента Щилиянов и някои от другите ранени стигнали до близка ферма, където ги настанили в хамбар, а скоро след това с линейки и полицейски ескорт ги прехвърлили в медицински център в Амстердам и още около 40 болници в цяла Холандия.
"Наистина човек трябва да има късмет, но трябва и да си помогне сам," казва той. До голяма степен го е спасила позата за извънредна ситуация, която бил заел. "Това показват дори и нараняванията, които имам. Счупена ми е гръдната кост... имам множество синини и охлузвания по главата, гърба и едната ръка, с която съм предпазвал главата си."
След катастрофата по списъка на пътуващите беше съобщено, че има пътник с български паспорт на име Джем Мерт, който живее в Истанбул. След лекарски преглед обаче той е бил освободен. Последваха съобщения за пътник на име "Стилиян Атанас", за когото беше обяснено, че е с холандско гражданство. Това всъщност е интервюираният от "24 часа" Атанас Щилиянов.
