- Защо избрахте България за място на световната премиера на спектакъла "Трилогията"?
Андрю Джонсън: В Британският център интересът ни е насочен към представянето на модерни и нетрадиционни форми на британско изкуство. В България присъстваме от няколко години. Досега имаме опит с представянето на британски компании - в България гостуваха и Найджъл Чарнок, и трупата - Витол Данс Кампъни. Така че се надяваме да продъжим с успеха постигнат на тези гастроли и да запознаем вашата публика с различните танцови жанрове, съществуващи във Великобритания. По наше мнение Уейн МакГрегър, хореографът на това представление, който, уви, не може да присъства тази вечер, защото работи върху представление в Кралския балет и неговата трупа, са сред водещите фигури на новаторската вълна във Великобритания. Работата на тази трупа включва мултимедийни и други технологични средства. Понякога при гастроли в чужбина, поради чисто финансови причини, представленията не могат да бъдат показани в чистият им вид. Така че от дълго време сме дискутирали върху идеята за нещо по-преносимо, и ето го резултатът. Трупата съществува само от шест години, но постигна много бърз успех.
Ребека Маршал: Рандъм Данс Кампъни работи върху три представления. Те са зъвършени представления сами по себе си и използват много мултимедийна техника. Искахме да се спрем на вариант, който да ни помогне да гастролираме по-лесно и да обединява тези три представления. Така че се образува една трилогея, която да може сама да се представя на турне.
- По какъв начин събирате трупата си?
Р.М. Тази част на трилогията е поставена преди три години. Трупата непрекъснато експериментира с най-различни техники и мултимедийни проекти. Въз основата на всички тези експерименти се създава първата част на трилогията. От петтимата танцьори, които започнаха, останаха четири. Всички танцьори имат за основа класически балет. Всеки по своему продължава с експеримент в танца. Стахотно се гордеем с танцьорите си и се радваме, че успяхме да ги спечелим за нашата трупа и за нас е важно да ги задържим.
А.М. Трупата работи по един съвсем нов начин за Великобритания. Рандъм Данс се опитват да създадат и развият ансамбъл, в който много се разчита на връзките между танцьорите и хореографа. В Британия се наблюдава един все по засилващ се интерес към привличане на млади хора към утвърдени трупи, като Кралския балет. Утвърдените трупи и театри разбират колко е важно да привлекат вниманието на младата публика, опитват се да разчупят представата за това какво точно трябва да представлява техният афиш. Основната задача на Британският съвет се ръководи от идеята, че ние трябва да общуваме помежду си.
- Означава ли това, че проявявате интерес и към български танцови представления?
А.М.Разбира се, и нещо повече, бихме се включили в създаването на проекти, които да включат както български така и британски трупи. Мисля че именно в такива междудържавни контакти се постигат и много интересни междуличностни контакти между творците, което е изключително важно.
Последвайте ни
