Б езредиците във Франция продължават за 13-а поредна нощ. Повече от 500 автомобила бяха запалени в цялата страна, 140 от които само в Париж. Около 200 човека бяха арестувани.
Вчера правителството разреши въвеждането на полицейски час в районите, засегнати от размириците през последните две седмици във Франция.
Амиен стана първия град, в който бе приложена извънредната мярка. Полицейският час, който влиза в сила в полунощ местно време, забранява на младежи под 16 години да излизат на улицата между десет вечерта и шест сутринта, ако не са придружени от възрастни.
Извънредното положение влезе в сила от 00.00 ч. в 25 от общо 96-те департамента на Франция, включително в Париж и региона.
Освен ограничаване на движението на превозни средства и хора местните префекти ще могат да създават защитени зони или зони на сигурност с определени правила за пребиваване в тях.
Префектите са упълномощени да забраняват достъпа до своя департамент или част от него на всеки, който се опитва да възпрепятства дейността на властите.
Те ще могат и да затварят временно зали за спектакли, питейни заведения, места за събирания или да забраняват събиранията.
Вътрешният министър и префектите получават правото да разпореждат нощни обиски. Със заповед на министъра се предвижда при нужда да се налага домашен арест и да се конфискува оръжие.
Повечето французи подкрепят извънредните мерки, сочат резултатите от допитване на в. "Паризиен". 73% от гражданите се обявяват "за" въвеждането на полицейски час, 24% са "против", а 3% нямат мнение.
Над 80% от анкетираните одобряват пакета от социално-икономически мерки за излизане от кризата, предложен от премиера Доминик дьо Вилпен. Мерките са насочени преди всичко към решаване на проблемите с безработицата, образованието и жилищното строителство в бедните предградия на френските градове.
Една от най-големите крайнолеви френски групировки - Комунистическата революционна лига (КРЛ), обаче призова привържениците си към акции на гражданско неподчинение.
Лигата поиска от симпатизантите си да не спазват полицейския час и да организират протестни акции в кварталите, където е въведен полицейския час.
Прояви на насилие имаше и в Белгия. Няколко автомобила бяха подпалени в Брюксел, но нямаше сблъсъци между младежи и полицията, нито засилено полицейско присъствие по улиците на града.
Палежи на превозни средства имаше и в Германия. Шест автомобила и мотопед в Берлин, както и четири коли в Кьолн изгоряха тази нощ.
Говорител на берлинската полиция отбеляза, че е твърде рано да се каже дали палежите са вдъхновени от насилието във Франция.
Представител на органите на реда в Кьолн увери от своя страна, че инцидентите нямат никаква връзка със случващото се в парижките предградия и на други места в съседната страна.
Други три автомобила бяха подпалени на паркинг в източногерманския град Кемниц. Задържани са двама заподозрени на 18 и 19 години.
Много европейски вестници разглеждат днес въведените от френското правителство специални извънредни пълномощия за справяне с ширещите се бунтове в страната.
Френският "Монд" пише, че премиерът Доминик дьо Вилпен "изглежда си е изпуснал нервите с решението си да прибегне към рядко използван закон и да обяви извънредно положение".
Прибягвайки към закон, който е бил създаден по време на алжирските размирици, едно от най-лошите времена в съвременния френски обществен живот, Доминик дьо Вилпен показва, че все още му липсва необходимото да бъде държавник.
Според "Монд" възкресяването на закон, който датира от 1955 година, отправя послание за безмерна бруталност до младежите в предградията. След 50 години Франция възнамерява да се отнесе с тях по същия начин, по който се е отнесла с техните дядовци. Премиерът трябва да си спомни, че този порочен кръг на неразбиране, на насилие, трескавост и безпомощност доведе френската република до най-големите й трудности по онова време, предупреждава "Монд".
Излизащият в Германия "Ди велт" пише, че въвеждането на извънредно положение във Франция за потушаване на ширещите се бунтове показва, че президентът Жак Ширак е решил да поеме контрол върху нещата след първоначални колебания.
Ширак изчака няколко дни и е решил да остане спокоен. Той се опита да поеме ролята на баща на "Великата нация", но младежите имигранти не пожелаха да се вслушат в него и първоначалната стратегия за спиране на ескалацията не сработи, коментира "Ди велт".
Вестникът е на мнение, че решението на президента да действа се дължи отчасти и на неговото съперничество с министъра на вътрешните работи Никола Саркози.
Намествайки се късно през деня при обстановка, приличаща на гражданска война, Ширак показа също на своя вътрешнопартиен съперник Саркози кой командва в Елисейския дворец, пише "Ди велт".
Друго германско издание - "Тагесцайтунг", твърди, че стъпката на френското правителство е "демонстрация на слабост".
Обявявайки извънредно положение правителството се намесва точно в ескалацията, която би трябвало да предотвратява. То иска да покаже сила, но просто призна своята слабост, смята "Тагесцайтунг".
Според изданието, прибягвайки до извънредни мерки, правителството рисува прекалено драматична картина на обстановката.
Вестникът пише още, че в резултат от всичко това премиерът Дьо Вилпен не трябва да се изненадва, ако някои държави решат да разпространят преувеличени предупреждения за пътуване до Франция.
Испанският "Ла разон" смята, че бунтовете в цяла Франция са резултат от разрастваща се криза на идентичността сред децата на имигрантите в страната.
Френското общество се сблъсква с поколение, което няма бъдеще, защото му липсва ясна идентичност. Хората от това поколение не са имигранти, като своите родители, като в същото време обаче те не са и напълно французи. Техните митове, мечти и богове населяват други реалности. Те са културно изолирани и заобиколени от бедност, пише "Ла разон".
Испанският вестник предупреждава също, че бунтовете правят добра услуга на крайната десница и особено на Жан-Мари льо Пен, който наблюдава отстрани и се любува на "ярката светлина от пожарите".
"По-лошото тепърва предстои, особено ако средната класа във Франция се вслуша за разрешаването на трудния проблем в онези, които призовават за железни мерки", на мнение е "Ла разон".
Унгарският "Непсабадшаг" също пише за обстановката във Франция. Имаме два избора - или да повярваме, че пламъците в Париж никога няма да достигнат до тук, да заключим вратата пред опасностите, представени от различните расови, религиозни и етнически групи.
В обратния случай трябва да поясним на обществеността, че Унгария няма да остане страна, в която народът завинаги ще е само с един цвят на кожата.
Вестникът припомня на читателите си, че в Унгария също има гета и е направено твърде малко, за да се гарантира, че няма да бъде допусната обстановка, далеч- по-лоша от тази във Франция.
Румънският "Зиуа" припомня, че от дълго време политици, социолози и антрополози предупреждават за опасността в Западна Европа да проникнат бедните от други континенти.
Според изданието последните насилия отразяват процес, който Европа до няколко десетилетия може да доведе до социална, икономическа и културна имплозия на Западна.
В редакционен коментар, озаглавен "Поливане на пламъците", "Таймс" отбелязва, че само промени в трудовото законодателство ще донесат работни места и мир във френските гета.
С разпространяването на бунтовете в почти 300 града из цяла Франция, правителството на страната е изправено пред най-голямото предизвикателство пред държавната власт от студентските бунтове през 1968 година, пише "Таймс".
Вестникът заключава в своя коментар, че френското правителство е оповестило мерки, които са необходими от много отдавна.
Безработицата е най-голямата причина за отчуждението, бедността и омразата. Негъвкавият френски пазар на труда изключва младите и по-малко квалифицираните, отказва работа за временно заети и защитава институционалните елити, коментира вестникът.
За основното преосмисляне на отношението към гражданството, възможностите и интегрирането на малцинствата, задължителен приоритет трябва да бъде нов подход към трудовата заетост, данъците и социалната мобилност, пише в заключение "Таймс".
