Кой губи по-бързо ориентация във времена на криза? Кой губи присъствие на духа и кой успява да запази самообладание по време на криза? Българите имат известно психологическо предимство поради това, че са свикнали да живеят сред рискове, твърди Александър Андреев.
В течение само на две седмици германците на два пъти изпаднаха в недоумяващ потрес: първо рухна сградата на Градския архив в Кьолн, после във Виненден един ученик застреля 15 души и се самоуби. "Не може да бъде!" - това възклицание, заедно с удивителната, навярно най-точно възпроизвежда масовата реакция на двете трагедии.
Не може, но ето на, че можеВ страната на максималната сигурност и предвидимост, в царството на застраховките, осигуровките и всевъзможните индивидуални подсигурявания подобни трагедии предизвикват нещо повече от разбираемия шок.
Те водят след себе си не само естественото разследване на причините и обществените дискусии за подмолите на случилото се. Те почти срутват масовия човек в екзистенциална криза.
Защото се оказва, че въпреки мерките за безопасност, въпреки детайлното законодателство и контрол, въпреки безчетните схеми, таблици и разпределяне на отговорностите, въпреки дисциплината и високото съзнание, абсолютна подсигуреност срещу зловещи инциденти просто не съществува. Тъкмо това противоречие сякаш парализира съзнанието на германския човек.
А как реагират хората в България, когато подобна трагедия (автобусът край Бяла, дискотеката "Индиго") се случи в собствения им двор?
"Цяло чудо е, че едва сега...", "То пак добре, че само толкова...", "Какво се чудим, българска работа...", "Ами с това правителство..." - ветрилото от коментари може да се разтвори още, но и така добре се вижда удивителната манталитетна разлика.
Хора, привикнали към вечната несигурност, хронично подозрителни към властта, организацията и дисциплината, не губят толкова лесно ориентация при жестоки посегателства на съдбата.
Българският човек планира приблизително и краткосрочно, той живее сред рискове, взима спонтанни решения и интуитивно съзнава, че светът е прекалено сложен и комплексен, за да се намести изцяло в таблици и наредби, да бъде поставен под абсолютен контрол.
Какво всъщност искам да кажа
Не, не искам да кажа, че хаотичната обществена организация е по-добра от максималния ред и дисциплина. Нито пък, че упованието в структурите и сигурността е по-лошо от скептицизма и житейския фатализъм. Но особено във времена на криза "да знаеш и 2, и 200", както гласи българската поговорка, неизбежно ти дава някакво психологическо предимство.
Впрочем, и проучванията показват, че засега българите реагират гъвкаво на кризата, а краткосрочното им (по неволя) икономическо планиране с малки кредити и бърза възвръщаемост, ги предпазва от тежък срив. Защото "сиромах човек - жив дявол", а "и богатите понякога плачат", ако трябва да окръгля темата с още две известни мъдрости.
