В последните седмици отново се появиха искания от два сектора за лицензиране и ограничаване на конкуренцията.
(Не)елегантно извозване
Идеите за регулиране на услугите и броя на такситата не са отскоро. До момента обаче те не бяха коментирани по същество от официалните органи, а бяха по-скоро предложения от различни таксиметрови компании или представителни организации.
Наскоро зам.- кметът по транспорта в София сподели: "Ако има легитимна браншова организация, то тя ще работи съвместно с общините, като целта ще е да се въведе и у нас европейската практика на 1000 жители да има по три таксита. А не както сега техният брой да се регулира по естествен път... Така броят на колите, които извършват услугата превоз на пътници, ще намалее и респективно тарифите ще бъдат увеличени."
По този начин таксиметровата индустрия все по-успешно "примамва" общинската власт в София да легитимира създаването на картел като по учебник - да накараш официалната власт да предостави предимство на една група от субекти, за да се отнеме предимството на съществуващи или потенциални конкуренти. Повечето от подробностите на идеята са стресиращи:
1. Въвеждане на минимални и максимални цени на таксиметровите услуги - хрумването, че някой ще определи подобни "коридори" и така ще ограничи конкуренцията, е неприемливо. Това означава, че този таксиджия, който е склонен да вози на по-ниска тарифа, няма да може да го прави легално, от което губим всички клиенти, а този, който иска да вдигне цената, защото колата му е нова, предлага екстри, облечен е добре, не пуши или просто така иска, също ще е възпрепятстван.
Разбира се, има и такива, които и в момента се възползват от незнанието или невниманието на клиентите и ги примамват чрез различни хватки, но в крайна сметка всеки клиент трябва да внимава. И може да слезе...
2. Ограничаване на броя на превозвачите в София - едва ли има някой, който да може да оправдае точно определен брой таксита в София. Кметът постоянно се оплаква, че всеки ден прихождат десетки хиляди хора в града, т.е. има текучество, което не може да се установи. Вероятността някой да "познае" оптималния брой таксита във всеки един момент, ден или седмица е нулев.
Представете си ситуация, в която лицензите се издават един път в годината или процедурата е тежка, бюрократична или много скъпа - дори и общината да има знаци, че търсенето е огромно, няма как да реагира веднага.
Според информация в пресата, представители на Националната федерация на таксиметровите водачи са поискали да им се предоставят точно такива правомощия - "една легитимна браншова организация да определя кой има право да извърша услугата превоз на пътници".
3. Въвеждане на допълнителни изисквания за качество и ценообразуване - преди скорошното покачване на цените се въртяха в общественото пространство различни "ценови екстри", като допълнително таксуване на багаж и др. Някои от идеите звучат налудничаво дори и с аргумента, че така е във Франция например. Все пак, ако пазарът е свободен, нека всеки преценява при какви условия да вози.
Един от поводите да се обсъждат тези идеи е наличието на "нерегламентирани" таксита - такива, които нямат регистрация в транспортното министерство и разрешително, дадено от общината. Това обаче не може да е повод за толкова откровено негативни мерки.
Според информация от изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която проверява изправността на такситата, от началото на годината са направени 8000 проверки, при 200 от които са установени нарушения. Тоест заради по-малко от 3% засечени лоши практики ще се прибегне до драконовски мерки, които ще създадат монопол, ще има по-малко избор, по-високи цени и по-некачествени услуги.
Какви ще са вероятните последици?
- Ограниченият брой нормално ще доведе до корупция за получаването на разрешително от браншовата организация за извършване на услугата. Логично е в управата на браншовата организация да присъстват големите превозвачи, което означава силни стимули за ограничаване на конкуренцията.
- Ограниченият брой и липсата на конкуренция ще доведе до падане на качеството на услугата - защо да подобряваш качеството, като не си заплашен от конкуренти.
- Ограниченият брой ще е причина за по-малък избор от страна на клиентите, което ще доведе до недостиг - той и сега се усеща при дъжд, в понеделник сутрин или когато става въпрос за малки разстояния.
- Ограничената конкуренция ще позволи по-силна избираемост, т.е. за определени райони въобще услугата може да не е достъпна (по отдалечени, с по-висока степен на престъпност и т.н.).
- Ограничената конкуренция ще намали силно стимулите да се предлагат услуги за хора с увреждания, което тепърва се развива като услуга.
(Не)качествени брокери
Нарастването на цените на имотите доведе до големи печалби в този бизнес и тъй като голяма част от сделките се осъществява чрез посредник, много хора се преориентираха към тази дейност. В общия случай в началото беше необходимо да имаш телефон и да имаш информация.
С годините изискванията на клиентите нарастваха, банките се включиха с финансиране на сделките, навлезе интернет и вече са необходими много повече допълнителни услуги от един брокер, за да намери клиенти и да си създаде име. Нарасналите цени и високите комисиони са привлекателни за много хора с различно образование, възраст и опит.
И така, както всичко е привидно наред, от известно време се обсъжда идеята да се въведат лицензи за агенциите за имоти и брокери, което е "необходимо, след като България е член на ЕС". Като основна причина се посочва, че некоректните оферти и брокери са голям проблем за бранша и трябва да се въведе регулация, която да ограничава лошите практики.
Интересното е, че секторът си има доброволна организация (Национално сдружение недвижими имоти), която поддържа регистър на членовете си и те са приели да спазват Етичен професионален кодекс. С други думи, налице са всички предпоставки тази доброволна организация с авторитета си да гарантира, че членовете й не са мними брокери или недобросъвестни фирми фантоми.
Според доклад на Европейския съвет на брокерите на имоти в Чехия, Гърция, Финландия, Полша, Литва, Латвия и др. достъпът до професията "брокер на недвижими имоти" не е ограничен по закон. В общо 11 страни професията не е защитена със специален закон, а се регулира на общо основание.
Намеренията са да се въведе лиценз, който да се предоставя срещу завършен курс. Той от своя страна струва пари и де факто ще играе ролята на минимален капитал за професията брокер.
Този курс обаче едва ли ще успее да намали значително лошите практики, защото те се извършват най-често не от незнание, а точно обратното - доброто познаване на ситуацията позволява да се прилагат неконкурентни или недобросъвестни действия.
Трябва да е ясно, че брокерът може и да предлага разнообразни допълнителни услуги по сделката, но основното е да намери клиент или имот. Нотариусът е този, при който се сключва сделката. Той е този, който след представяне на необходимите документи гарантира, че продавачът е собственик, а купувачът плаща спазарената цена.
Да не говорим, че големите агенции на имоти не са директно заплашени от индивидуалните брокери - т.е. има далеч по-голяма експертиза, работят с банки и застрахователи, изготвят анализи на пазара, имат регионални клонове и т.н. Затова цялата идея няма смисъл.
Най-важният извод, който важи не само за двата казуса, но и за много други професии в България, е, че винаги трябва да се подхожда към регулациите само ако са оправдани, а не защото "така трябва".
Ако все пак в обществото има консенсус, че са необходими допълнителни регулации, нека има сметки - колко ще се вдигнат цените, колко ще се ограничи предлагането и изборът и т.н. И ако всички са съгласни - нека се прави. Без подобни изчисления обаче не трябва да се въвеждат ограничения.
