В секи накит е показан редом с икона и цитат от Евангелието. Идеята на авторите на изложбата е да покажат връзката между писаното слово, иконографията и приложното изкуство.
"За нас беше много важно да покажем тази връзка", казва Георги Царев. "При по-внимателен поглед се вижда, че в накитите строго са спазени иконографските изисквания, които са предявявани към изписването на една икона.
Голямата част от иконите в изложбата са собственост на Националната художествена галерия и по-специално на отдела за Старобългарско изкуство.
Сред експонатите в изложбата е намерила място и пафта с паднала седефена украса. Появата й обаче не е случайна, защото под сваления горен пласт се вижда християнски кръст, инкрустиран върху метала.
Според специалистите-етнографи, този накит е ярък пример за т.н. скрито християнство.
През определени периоди от историята, по време на турското робство например, българите не са смеели открито да носят символите на православната си вяра. Затова са ги изобразявали на места, недостъпни за чуждите очи.
Освен че са с висока естетическа стойност и са неотменна част от традиционната българска носия, накитите, според народните вярвания, служели и като амулети.
Така например пафтите - украсата на колана на носията, пазели детеродните органи на жената, а куните - накитите за глава, защитавали от отрицателни помисли.
Смятало се е още, че с изобразяването на християнски символи върху накитите, защитната им функция се е засилвала.
Националният етнографски музей се помещава в сградата на бившия Царски дворец.
В музея се пазят колекции от произведения на българските традиционни занаяти, костюми, тъкани, шевици, накити, музикални инструменти.
Тук се съхраняват повече от 50 000 експоната, датиращи към XVII до средата на XX век, които представят традиционните български художествени занаяти и изкуство от цялата българска етническа територия.
