Ф ранцузите например ги е страх от бъдещето. Поне това сочи доклад, оповестен наскоро от Центъра за стратегически анализи.
Въпреки общо взето комфортния си стандарт на живот,
90% от французите се безпокоят от бедността
Те се страхуват още, но в далеч по-малка степен, от глобализацията, правосъдието и полицията.
Жулиен Дамо, ръководител на департамента "Социални въпроси" в Центъра за стратегически анализи, обяснява на какво се дължи тази тенденция.
"На въпроса "Смятате ли, че може да изпаднете в бедност?", французите се нареждат на първо място. Девет на всеки десет декларират, че изпитват този страх за себе си и своите близки.
За сравнение имаме 20-25% в страни, изправени пред доста по-сериозни социални и икономически проблеми. Големият парадокс е, че Франция е богата и горда със своите парадокси, както вероятно всяка една страна членка на ЕС.
Да, Франция има високо ниво на благоденствие, на социална защита и парадоксално високо ниво на страх пред социалните проблеми.
13% от французите декларират, че се страхуват от перспективата един ден да се окажат без подслон. По този начин те са на трета позиция в ЕС след двете балтийски републики, но далеч пред останалите страни членки, които имат много по-изострени трудности с политиката на жилищно настаняване, социалната защита, икономическата конкурентноспособност в сравнение с нашите", коментира Дамо.
Чехите също могат да се похвалят с парадокси. Страхове има и там, ако се съди например по публикациите във вестниците.
Най-често употребяваната дума е "заплаха"
Заплаха от падане на правителството, от нестабилност, от германските земеделци, от преливане на реките, от снеговете, които могат да затруднят движението.
Много са заплахите според чешките журналисти, които отразяват настроенията в чешкото общество.
Парадоксът е, че чехите имат невероятната способност да се приспособяват към всякакви обстоятелства и да преодоляват пречки и бедствия.
Пример за последното твърдение е една снимка от наводненията от 2002 г. На нея се виждат спасители, които спокойно пият бира на фона на ужасяващи води.
Чехите не се паникьосват и никога
не изоставят удоволствията от живота, съчетавайки ги с прагматизма
Има две обяснения за този парадокс. Новините по времето на комунизма бяха или банални, или триумфални. Днес вестниците се опитват да предупредят за това, което евентуално би се объркало.
Исторически подчертаването на опасностите в дадени ситуации , е довело до убеждението, че нищо не може да се направи и по-добре е човек да се адаптира, вместо да се ангажира.
Българите се страхуват за оцеляването си, за работата си и за семейството си. Еврочленството на страната донесе много надежди, но и много страхове.
Затова хората у нас се усмихват все по- малко и по-трудно. Във всички изследвания те са в категорията на бедните и нещастните. Най-големият страх на българите се породи от постоянното повишаване на цените и притеснението, че хората няма да могат да посрещат и най-необходимите си нужди.
Оттам дойде и страхът от понижаване на жизнения стандарт и от обедняване. Изследванията показват, че най-много са притеснени хората на възраст между 40 и 60 години.
Скъпотията пречи на мнозина да реализират плановете си - да обновяват жилищата си, да почиват, да пътуват.
Най-изкушени да пътуват са младите хора. Те имат и най-големите стремежи към по-висок стандарт на живот.
Напоследък се засили и страхът от повторното обедняване заради зачестилите наводнения, сполетели много семейства.
Като цяло българите се страхуват да изразяват собствената позиция. В обществото се е утвърдило мнението, че никой няма да чуе обикновения човек, че политиците и местните управляващи гледат само личния си интерес и на тях не може да се разчита, дори в бедствените ситуации.
Парадоксално е, че въпреки страха от природните бедствия, причинили сериозни щети, много малък е процентът на тези, които се застраховат.
Земеделските застраховки например са само по задължение, въпреки несигурната обстановка, в която живеем, отбелязват застрахователи.
В ежедневния си живот хората у нас робуват на мнението на околните за тях и не обичат различните от тях. Различието по принцип плаши.
От натрупването на проблемите, много хора започват да се страхуват за личното си здраве. Но рядко търсят специалист за помощ, защото страхът да ги помислят за луди, извън нормалното, плаши още повече.
В тази връзка голяма част от българите не правят разлика между психотерапевти и психиатри.
Всеки търси някакъв свой изход от стряскащото го ежедневие
Страхът за личната сигурност също доминира, защото често престъпниците са неуловими за правосъдието и закона.
Към фобиите се прибавят и страх от неизвестното и от новите изисквания във всички обществени сфери.
Страхът е обвързан с неблагоприятна самооценка за ниска професионална подготовка и информираност за новите условия за труд , за обучение. Но пък българите са хора, които са виртуози в намирането на недостатъците във всяко нещо.
