Около 85% от българите свързват европейското гражданство с високия стандарт на живот. "Като ни приемат в Европа, ще ни вдигнат заплатите и тогава ще станем европейски граждани" - е най-често срещаната представа за евроинтеграцията на България. Малко от запитаните свързват членството в обединена Европа с общата ценностна система.
Българинът не търси отговорността за присъединяването на страната ни към ЕС в управлението и в обществото. Преобладаващо е мнението, че членството на България в ЕС зависи от решението на евросъюза, а не от напредъка на страната ни, обясни Светлана Ломева, един от авторите на изследването и изпълнителен директор на Политическата академия за Централна и Източна Европа.
Според нея проблемът е по-скоро в начина на мислене. Българинът, свързва евроинтеграцията с правата на европейското гражданство, но не и със задълженията, смята Ломева.
"Предварителна оценка на регламентите в България - досегашни практики и възможни решения в процеса на Европейската интеграция" е друго изследване на ГЕПИ. Според авторите българското законодателство все още не е достигнало добрите практики на европейската нормативна база. Основната препоръка към управлението е да се гарантира и увеличи участието на представители на обществото, заяви експертът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, който е съавтор на изследването.
Участието на България в процеса на формиране на Европейската обща политика на сигурност и отбрана остава встрани от вниманието на политици, експерти и обществото показва пък изследването "Интеграционният проект на следващото десетилетие: европейската политика за сигурност и отбрана". След събитията от 11 септември миналата година в САЩ, българското правителство трябва да следва решенията на ЕС и да участва по-активно в общата политика на сигурност, каза и Марин Лесенски, програмен директор на Института за регионални и международни изследвания.
