М едицински изследователи в САЩ, които си поставили цел да докажат, че нискомаслените диети намаляват риска от рак и инфаркт, трудно крият разочарованието си от последните проучвания.
Резултатите от осемгодишното им изследване, финансирано от правителството, са готови и въобще не показват подобна зависимост.
От друга страна това е добра новина за любителите на маслото и феновете на сандвичите с бекон. Със сигурност обаче тя ще обърка милиони здравословно хранещи се хора по света, които години наред "прескачат" от една нискомаслена "мода" на друга в търсене на перфектната рецепта за здраве, дълголетие и разбира се - пълен стомах.
Току-що сте започнали поредната нова диета? Достатъчно! Бягайте за хамбургер!
Това, изглежда, е на пръв поглед урокът, извлечен от изследването, за което никой не може да каже, че е повърхностно или непредставително. Напротив, наричат го "ролс-ройса на изследванията". Резултатите, доста по-различни от очакванията на експертите, са публикувани наскоро в "Джърнъл ъв ди американ медикъл асосиейшън" (JAMA.ama-assn.org).
Но преди всички да са хукнали към шоколадите, някои скептици и някои от авторите на изследването подмятат за евентуални пропуски в него, като например това, че то не прави разграничия между различните видове мазнини. Те също така поставят въпроса дали осем години са достатъчно дълъг период за значимостта на резултатите.
Финансиран от Националният институт за здраве на САЩ, пространният експеримент струва на американския данъкоплатец 415 млн. долара.
Първоначалната идея на изследването е недвусмислена: да докаже научно това, което повечето от нас вярват инстинктивно (или са били накарани да повярват чрез "промиване на мозъка"), а именно - че да ядем по-малко мазнини е полезно за здравето.
По-специално, екипът от изследователи е искал да демонстрира наличието на връзка между нискомаслената диета и намаляване случаите на рак на гърдата и рак на дебелото черво, както и редуциране на сърдечно-съдовите проблеми като инфаркт и удар.
Но когато цифрите излезли наяве, те открили, че такава връзка няма.
Жените, които били подложени на нискомаслена диета, са имали горе-долу същите нива на заболеваемост от посочените болести както тези, които продължили да си ядат каквото им "душа иска".
Както се изразява д-р Тун от Американската асоциация за борба с рака, резултатите са показали "абсолютна нула" след осемгодишното проследяване както по отношение на рака, така и на сърдечно-съдовите болести. Неговата организация, като последствие от изследването, вече няма да препоръчва на пациентите да намаляват приема на мазнини в ежедневния си хранителен режим, за да се предпазят от рак.
Резултатите наистина са малко разочароващи, признава д-р Джо-Ан Менсън, авторитет по въпросите на храненето и ръководител на сектор "Превантивна медицина" в две болници към Харвардския колеж по медицина.
Бихме били доволни, ако тези диети имаха по-голямо отношение към здравето, допълва Менсън.
Изследването е в известна степен и "прекарване" за всички онези доброволци, участвали в него, а техният брой е достатъчен да засели малък град.
66-годишната Джули от Сиатъл, която е била наета за проучването през 1993 г. казва по този повод: "Мислех си, че ще има по-дефинитивни отговори относно ползата от нискомаслените диети."
Около 40% от доброволците са избрани за нискомасления режим на случаен принцип. За тях предизвикателството е било да намалят ежедневния прием на мазнини до 20% и да увеличат консумацията на плодове, зеленчуци и зърнени храни.
"Аз съм отраснала във фермерско семейство, където храните с високо съдържание на мазнини са били винаги стандарт за добро хранене - казва г-жа Лакур. - За мен беше истински културен шок, когато се присъединих към изследването."
Всъщност жените от "нискомаслената" група са показали ниво на заболеваемост от рак на гърдата с 9% по-ниско от това на контролната група, но учените считат тази разлика за статистически незначителна.
Колкото до измерването на кардиоваскуларните проблеми - това е един от рисковите показатели, който изглежда е постигнал промяна. Става въпрос за т.нар. "лош" (LDL) холестерол, който може да доведе до заболявания на сърцето.
Жените от контролната група са имали по-високи нива на "лош" холестерол, но не дотолкова, че да увеличат значително риска от инфаркт. Като се остави настрана това, ползата за здравето на г-жа Лакур и другите, които са се "мъчили" да намалят приема на мазнини, се явява равен на нула. И не само затова, че са имали рак на гърдата или дебелото черво и сърдечно-съдови проблеми, но дори не са отслабнали. Фактически теглото им си останало същото. (Трябва да отбележим обаче, че намаляването на талията и ханша не е било поставено за цел на изследването).
Д-р Менсън е сред тези, които предупреждават да не се чете между редовете на разочароващите резултати от изследването: "Тези резултати не предполагат, че хората получават карт-бланш да се тъпчат с мазнини, без да има негативен ефект върху здравето им."
С други думи: не изхвърляйте засега книгите си за здравословно хранене.
Част от проблема с изследването може да бъде фактът, че жените, които трябвало да намалят приема на мазнини до 20%, не са се справили особено добре. Всъщност към шестата година те са се "подхлъзнали" до 27% прием на мазнини. Контролната група била на 35% мазнини в началото на изследването и стигнала до 37% към края му. Разликата в приема на мазнини между двете групи не се оказала, в крайна сметка, толкова голяма, колкото се надявали учените.
Освен това съществува сложният проблем за "лошите мазнини" срещу "добрите мазнини".
Това е сфера от науката за здравословното хранене, която е била още в детството си, когато е започнало изследването, докато днес повечето експерти по хранене смятат, че това, което наистина трябва да избягваме са пържените и обработени храни, които са пълни с наситени и транс мазнини.
Мазнините от ядки, риба и зехтинът могат дори да са полезни, твърдят диетолозите. Оттук идва и промотираната в последно време средиземноморска диета, която поощрява консумацията на този вид мазнини.
Просто да се "превключи" на нискомаслени храни не означава, че ще донесе полза за здравето при повечето хора, казва Марсия Стефаник, професор по медицина към изследователския център за превенция в Станфорд.
"Не може да разчитате на нискомаслени заместители, за да постигнете някакъв ефект. Това, за което трябва да мислите, е какви мазнини ядете и за храните, които да бъдат част от диетата ви като зеленчуците например", обяснява тя.
В този момент повечето от нас вероятно са готови да разперят ръце в отчаяние. Ние харесвахме диетата на Аткинс - месото и сиренето са страхотни, картофите и пастата - ужасни, докато създателят й, Робърт Аткинс, не обърна кантара със 120-те си килограма. Изведнъж той се превърна в шарлатанин.
После минахме през диетата "Южен бряг" (South Beach), диетата Tapeworm (в превод - тения; честно - Мария Калас със сигурност е яла паразити, за да отслабне) и диетата "фибри цял ден" ("fibre-all-day diet"). В края на краищата, всички тези диети бяха или развенчани, или загубиха благоразположението на фенките си.
Дълго смятахме, че храненето с много фибри може да ни предпази от рак на дебелото черво. Грешно, казва най-новото изследване. За някои витамини също се смяташе, че блокират рака. Грешно още веднъж.
Но със сигурност нищо не е толкова объркващо, колкото тази последна новина: всичко, което мислихме, че знаем за мазнините, май също е пълна глупост.
И какво да правим сега?
Д-р Питър Либи, професор в медицинския колеж на Харвард, има един разумно звучащ отговор. Той смята, че би трябвало да сме много по-разтревожени за количеството храна в чиниите ни, отколкото за това, коя хранителна група, витамини, протеини или мазнини присъстват в нея.
"Нищо не ни хипнотизира толкова много, колкото идеята, че каквото ядем (вместо колко ядем) непосредствено влияе на нашето здраве", казва той.
С други думи, когато седнете да вечеряте довечера, независимо било то риба, пържола или спагети, просто яжте по-малко. О, да - и разкарайте цигарите, прескочете уискито и енергийните напитки.
И правете малко упражнения от време на време - поне 1000 крачки на ден!
криза, която тихо расте" />
